25. ЛЕВЕНТ ДУКО ОПРОСТЕН ОТ ЧУМАТА

Сенки из невиделица

Провикна са самси Господ,
че изпрати грозни нужди,
грозни нужди, грозни болки,
а най-грозна черна чума,
черна чума-сипаница,
сипаница-огненица.
Па и даде тефтерете,
та да ходи, та да мори,
да изпълни тефтерете.
Че ги узе черна чума,
па тръгнала по селища,
по селища, по градища,
съде ходи, та измори,
та измори много села,
много села и градища.
Че отиде край Дукови,
край Дукови чемшир-порти,
че не може да си влезе,
да си влезе вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
да умори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мажки внуци.
Тя си седна черна чума,
тя си седна край Дукови,
край Дукови чемшир-порти,
ем си плаче, ем се моли,
ем си чете вов тефтери,
ем си дума-отговаря:
- Ей та тебе, самси Господ,
съде ходих, съде изморих,
по селища, по градища,
че не можа да си влеза,
да си влеза вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
да умора левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мажки внуци.
Че си има левен Дуко,
че си има девет псета,
девет псета съботници,
та не дават да прехвръкне,
нито пиле да прехвръкне,
през Дукови равни двори,
нежели чума да влезе
вов Дукови равни двори.
Дорде това да издума,
силен вятър ми духвало,
вихрушка голяма станало,
че си грабна черна чума,
изнесе я самси Господ.
Отговаря самси Господ:
- Ей та тебе, черна чумо,
аз ща тебе да науча
да си влезеш у Дукови,
у Дукови равни двори,
да измориш левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мажки внуци.
Я да идеш, черна чумо,
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето;
престори се черна мечка,
издави му дребно стадо,
разгони му овчерете,
а кехая ще да иде
да си каже левен Дуку:
"Ей та тебе, левен Дуко,
научи се черна мечка,
да дохожда при стадото,
издави ти дребно стадо,
разгони ти овчерете!
Я извади девет псета,
да ги водя на полето,
на полето при стадото,
да прогонат черна мечка." -
Ти се стори на циганка,
па си иди на Дукови,
на Дукови чемшир-порти,
та си тропни, та си викни:
- Излез, излез, левен Дуко,
че отвори чемшир-порти,
да си дариш черна циганка,
да я дариш добра дарба.
Ще излезе левен Дуко
да отвори чемшир-порти,
да те дари добра дарба,
а ти увлез вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
та умори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мажки внуци.
Послуша го черна чума,
па отиде при Дуково,
при Дуково дребно стадо,
дребно стадо на полето;
престори са черна мечка,
издави му дребно стадо,
разгони му овчерете.
Кехая тичом тича,
тичом тича, виком вика:
- Ей та тебе, левен Дуко,
Я си удай девет псета,
девет псета съботници,
да прогонат черна мечка, -
издави ти дребно стадо,
разгони ти овчерете!
Дожаля му левен Дуку,
дожаля му дребно стадо,
че извади девет псета,
девет псета съботници,
ей че иде черна чума
сторила са на циганка,
па си тропна, па си викна:
- Изляз, изляз, левен Дуко,
че отвори чемшир-порти,
да си дариш черна циганка,
да я дариш добра дарба.
Ка я зачу левен Дуко,
че изнесе добра дарба
та отвори чемшир-порти,
да си дари черна циганка,
тя си влезе черна циганка,
тя си влезе вов Дукови,
вов Дукови равни двори,
качи му се десно рамо,
хем го чука, хем му казва:
- Ей та тебе, левен Дуко,
азе не съм черна циганка,
най азе съм черна чума;
Допрате ма самси Господ
да уморя левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мажки внуци.
Като зачу левен Дуко,
той на чума се примоли:
- Ей та тебе, черна чумо!
три дни мюхлет ти ми удай,
да си викна сичко село,
сичко село, си селяне,
да ги госта, да ги поя,
със ядене да са проста.
Послуша го черна чума,
та си скокна на таваня,
на тавана, зад куминя.
Та си скокна левен Дуко,
та си викна сичко село,
сичко село, си селяне,
да ги гости, да ги пои,
със ядене да са прости.
Че си хвана левен Дуко,
че си хвана девет крави,
девет крави яловици.
Заколи ги левен Дуко;
и си хвана девет овни,
и си хвана девет шилци,
и си пусна бъчва вино,
и друга с бистра ракия;
че си сготви левен Дуко,
че си сготви госби сякакви,
три дни ми са яли, пили.
Шетба шетат девет снахи,
служба служат девет сина,
девет сина, девет внуци,
диван стои Дукавица
и до нея левен Дуко,
па си дума на селяне:
- Ей ви вазе, мой селяне!
Яжте, пийте, си селяни,
и се с мене прощавайте,
че ме чака черна чума,
на таваня, зад куминя,
ще изгори левен Дуко,
левен Дуко с девет сина,
с девет сина, с девет снахи,
още девет мажки внуци!
Ка го зачу черна чума,
тя си скокна от таваня,
та са качи на Дукаво,
на Дуково десно рамо
ем го чука, ем му дума:
- Просто да ти е от мене,
и от мене, и от Бога!
Де си закла девет крави,
тия бяха твои девет снахи,
де си закла девет овни,
тия бяха твои девет сина;
де си закла девет шилци,
тия бяха твои мажки внуци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.