21. СЕСТРА ПОНАСЯ ОРИСТА НА БРАТА СИ

Сенки из невиделица

Постигнала млада Момирица,
постигнала до девет момички,
на десето тежка останала.
Тога сборвит Момир бег войвода:
- А невесто, млада Момирице!
Ако стигнеш десето момичка,
ке ти истам нодзе от колена,
ке ти истам ръце от рамена,
ке т'отвъртам очи от глобо'и,
ке т' оставам млада темничарка,
ке т' оставам млада улогарка!
Кога дойде време да постигнит,
си я зеде най-мала Тодора,
си отиде во гора зелена,
ми седнали под зелени я'ор;
си постигна млада Момирица;
не ми беше десето момиче,
току беше едно мъжко дете.
Си го зави во кумаш пелена,
си го пови со сърмени повой.
Дете плачит, дур лискя се ронет.
Се распули млада Момирица,
догледала оган на планина.
си я пущи Тодора малечка,
йе донесе оган от планина.
Развалиле силнине огне'и,
изгреале дете малечко'о.
Ми заспала млада Момирица.
Си дойдо'е до три наръчници.
Първа велит: "Ай да го земиме."
Втора велит: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години."
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет 'уба'а не'еста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме."
Наръча'е и си побегна'е.
Расло дете и ми йе порасло,
расло дете дур' се стори юнак,
се сторило юнак за жененье;
ми посвърши 'уба'а не'еста;
дошла ко'а, за да йе земеет.
Тога зборвит Тодора малечка:
Ай ти тебе, моя мила майко!
Не пра'и го брата зетащина,
дур' да земиме 'уба'а не'еста;
защо кога дете си постигна,
наръча'е до три наръчници.
Първа рече: "Ай да го земиме."
Втора рече: "Да го не земаме,
дури да се дете сторит,
дете сторит до седум години."
Трекя велит: "Нека растит дете,
да се сторит юнак за жененье,
ке му свършет 'уба'а не'еста,
ке му свършет и ке я земеет;
ко ке одет в църков на венчанье,
тога юнак да си го земиме."
Си отеде най-мала Тодора,
си отключи шарена ковчега,
си извади рубо зетащинско,
се промена най-мала Тодора,
се напраи млада зетащина
и си зеде китени сватои,
си отиде по 'уба'а не'еста.
Одидо'е църков на венчанье.
Задале се силнине ветро'и,
задале се мъгли и пра'о'и,
по ним идет силни виулици,
го кренале млада зетащина,
йе кренале най-мала Тодора,
йе крена'е дури под облаци;
не се буде веке що се стори.
За брата си сестра се загуби,
куртулиса свойот мили братец,
що ми беше еден син у майка.
Ак' загина най-мала Тодора,
не загина млада зетащина,
се кердоса нейдзин мили братец,
се кердоса с 'уба'а не'еста.
Кой ке чует, 'се памет да имат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.