17. МОМА ВДИГНАТА ОТ САМОВИЛИ

Сенки из невиделица

Мари Йово, моме Йово,
не найде ли нейде вода,
нейде вода, нейде сенка,
да омиеш бело лице,
бело лице от праове,
да омиеш църни очи,
църни очи от съзове,
туку стана, та си ойде,
на планина на Влахина,
на самодивско езере!
Тамо найде две невести,
две невести самовили,
де банаа малки деца,
малки деца пеленачина,
та на Йова говореа:
- Сестрице ле, море Йово,
айде Йово с нас да идеш,
да ни банаш машки деца,
да ги банаш, да ги лулаш!
малки деца пеленачета
да ни носиш лаковето,
лаковето и стрелите!
- Я, виека, две невести,
две невести самовили,
ногу сте ме почекали
ош ме малко почекайте,
да преиграм Лазарица
и убави ден Великден,
ден Великден, ден Гюргьовден,
па дойдете на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на люлките,
замаглете, запрашете,
мома Йова извишете
вишом небе под облаци.
Кой ме види, да ме плаче,
кой ме чуе, да ме жали.
Ош мало почекаа,
та преигра Лазарица,
Лазарица и Великден,
и убави ден ден Гюргьовден.
Па дойдоа на Спасовден,
на Спасовден, на соборо,
на соборо, на люлките,
замаглиа, запрашиа,
мома Йова извишиа
вишом небо под облаци.
кой я виде, се я плаче,
кой я дочу, се я жали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.