163. ЯНКА СВЕТИЦА

Сенки из невиделица

Де са е чюло видяло,
мома в тевница да лежи,
кайно е Янка лежала
сега за девет години.
Янкина майка ходяше
около тьовна тевница,
със Янка дума думаше:
- Янке ле, моя дощерю!
притажна ли е тевница?
- Притажна й, майчу, притажна,
нощя е яце притажна,
ага ми слушат, мале ле,
момине по попрелкине,
юнаци на пивницине.
Турце си Янки викаха:
- Предай си, Янке, вярана,
вярана и християнсконо,
от тевница да те извадим.
Пак си хми Янка викаше:
- Ой тевничаре, ключаре,
девет години как лежем,
и още девет да лежем,
пак си вярана не давам,
вярана и християнсконо.
Още си дума думаха,
от Бога свяще паднаха,
Янки на рамци горяха,
и тевничаре са сятиха,
че Янка не била момица,
ами е била светица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.