157. НЕВЯРНА ДРУЖИНА

Сенки из невиделица

Стоене, синко Стоене,
не ти ли мама думаше,
да търсиш верни другари,
кои са с тебе отрасле,
кои са с тебе роднина,
роднина и побратими!
Стоян мама си не слуша,
отиде ми в пусто Гюргево,
събра си Стоян дружина
кой от кол, кой от въже;
тръгнал е Стоян да ходи
по тая гора зелена,
по тая Стара планина,
по Жеравненски колиби.
Стоян дружини думаше:
- Дружина, верна, сговорна!
Азе ща малко да поспа,
а вие варда вардете
от тая турска потеря,
от тия върли душмане.
Па легна Стоян, задрема,
и насъне си гледаше,
че са с дружина разделя.
Трифон Николу думаше:
- Удряй, Никора, Стояна,
да му пушката извадим,
да му пушката отнемем,
да му сабята продадем.
А пиле пее на дърво,
и като пее, говори:
- Стоене, стара войводо,
на старо време останал,
нели ти мама думаше:
Не земай чужди юнаци,
кой от кол, кой от въже.
Проклета да е дружина,
коя войвода издаде,
а по-проклета оная,
коя войвода затрие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.