151. ТУРСКА ВОЙСКА РУШИ ПАЛАТА НА МАВРО-ЯНИ В БУКУРЕЩ

Сенки из невиделица

Изникнало едно дърво,
едно дърво дафиново
колку вишно, толку лично;
коренот му по са земя,
гранките му слано море,
вършенот му в сино небе,
на вършенот ми си има
вишни сарай вараклия,
покрива му гивгирлиа,
скалата му бел карагрош,
пармадзи му ялдезлии.
Тамо седе Мавро-яни
Мавро-яни, Букреш беи
с неговата първа любов,
първа любов Ангелина,
с балдаза му Магделина;
пиат, ядат, аинк чинат.
Застанало едно пиле,
застанало на сарайот,
дури пее, дур зборуве,
им зборуве, им кажуве:
- Мавро-яни, Букреш беи!
Арно пиеш, арно ядиш,
ем си арно аинк чиниш,
е' да станиш, да погледниш,
как йе листот на гората,
так йе войска по полища.
Тогай веле Мавро-яни:
- Ей, балдазо Магделино!
Стани, стани да разгледаш
горе-долу по пътища!
Магделина го послуша,
та си стана, та разгледа
горе-долу по пътища,
та му веле и говоре:
- Мавро-яни, Букреш беи!
Та що стоиш, та що гледаш,
скоро ние отидехме;
ка не пленат върли турци;
как йе листот на гората,
так йе войска по пътища.
Ка си дочу Мавро-яни,
та стана, та си прегна
шарен интоф томбаклиа,
ковчеджето со флорини
и нихното мъшко дете,
първа любов Ангелина,
балдъза му Магделина,
та бегаха в слано море.
Тогай веле Мавро-яни:
- Ей, балдазо Магделино!
Обърни се назад-зади,
да разгледаш силна войска,
дал фтасаа до сараи.
Обърърна се Магделина,
как йе листот во гората,
так йе инсан на сарайот,
скалата му разтуриа
пармадзите поскършиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.