141. ЦАР МУРАТ И СВЕТИНИТЕ НА СВЕТА ГОРА

Сенки из невиделица

Книга пишит цара Мурат бега;
ели пишит, кому ке я пратит?
Ке я пратит дур во Света гора,
на оная стара игумена,
на оние млади калугери;
що им сакат до четири добра:
първо добро - чесно вангелие,
второ добро - светего потира,
трекьо добро - нивна чесна кърста,
а четворто - чесна патра'ила.
Ток се чудит стара игумена,
що ке бидит ово чудно чудо!
Книга пеит, градом сълдзи ронит.
Го гледает млади калугери:
- А егиди стара игумена!
Що йе тая мошне лоша книга,
що йе пеиш, мошне сълдзи рониш.
И му рече стара игумена:
- А егиди млади калугери,
да ви кажам, що ке ми чините!
Тога велет млади калугери:
-Не можиме нищо да сториме,
туку господ дерман да ни сторит,
туку кажи колку да знаиме,
да знаиме, бога да молиме.
И им каза стара игумена,
що допущил цара Мурат бега,
що ни сакат до четири добра:
първо добро - чесно вангелие,
второ добро - светего потира,
трекьо добро - наша чесна кърста,
а четворто - чесна патраила.
Му рекое млади калугери:
- Тоа гайле ти да го не бериш,
туку назод книга да му вратиш;
не ти даам до четири добра,
що ке можиш, ела да ми сториш.
Да станиме сите калугери,
дене ноще бога да молиме,
да пеиме света литургиа,
господ него ке го посрамотит.
Како що го тие научие
и игумен книга написа,
оти нищо цару му не дает,
що ке может, нека дойт да чинит.
Се разлюти цара Мурат бега
и си зеде мало-много аскер,
и киниса по море да идет.
Калугери како що рекое,
дене-ноще бога си молеет.
Цар ми дойде стреде Църно море,
ми замръзна она Църно море.
Се зачуди царот що да чинит.
Тога велит цара Мурат бега:
- Леле боже, леле мили боже!
Поможи ми, цар свети Никола!
Я су чуло ти ми го повелвиш,
го повелвиш ова Църно море,
ти се молям сега да ми дойдиш,
да ми дойдиш, море да отмръзниш;
да си пойдам я во Света гора,
нищо зевал тамо да не сторам,
на игумен пещеш ке му даам!
И му дойде стар свети Никола,
в ръка държит стребърна патерица,
го прекръсти она Църно море,
го прекръсти, море го отмръзна.
Цар ми пойде дури Света гора.
Го видое млади калугери,
го видое уще от далеку,
ми рекое стару игумену:
- Бегай сега, старе игумене,
да бегаме во гора зелена;
оти господ мольба не ни дексал,
оти душман дойде, се приблиза,
оти душман живи ке не колит,
ке не колит, живи ке не печит.
Побегнае во гора зелена.
Цар излезе накрай Църно море
и им пущи три млади елчии
да викает млади калугери,
да викает стара игумана,
да си земат голема пещежа,
оти царот нищо не им чинит.
Со мъка едвай ги довикае;
Що им даде голема пещежа,
що им даде три тоари азно,
три тоари светему Николу.
Го държеше стара игумена
два дни, три дни на гости да седит.
От гемиа цар ми не излезе,
ток се врати, назад си отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.