132. ПАДАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО

Сенки из невиделица

Та чули ли сте, или ня,
кина е ново станало
в чорноно море длибоко,
в равноно поле широко?
В поле е дърво израсло,
скутяно в море бохтеше,
воршано в небу допира;
на скутяно му сьоднали
до двене моми каматни,
ситно везане да везат,
пък на воршено сьоднали
до двана чьорни гарване.
Гарване жално плачеха,
жално плачеха, грачеха, -
моми гарванем викаха:
- Гарване, чьорни гарване,
оти плачите, грачите?
Гарване момем викаха:
- Момици, мари хубави,
как да не плачим и грачим,
та са са, мари, бохтали
турцене със булгарине,
турце се Богу моляха:
"Помогни лю нам, Боже ле,
та ще ти, Боже, оградим
до двадесте джамийе
със тринадесте минаря."
Булгаре Богу викаха:
"Помогни лю нам, Боже ле,
та ще ти, Боже, оградим
до дванадесте чоркови,
врюд със сребърни дереци
и с ялмазени первазя."
Ала как ще им помогне,
като са йодни станали:
със конче влизат в чоркова,
от коня зьомат комчица,
със мънзуракан - нафорка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.