13. РАНЕН ЮНАК И САМОДИВА

Сенки из невиделица

Ходил юнак на пуста войска,
на пуста войска, войска татарийска;
ранили го триста дребни пушки,
триста пушки, три стрели татарски.
Падна юнак във дълбоко доле,
във дълбоко доле, под дърво зелено;
на дървото - пиле соколово:
Юнак пищи на черната земя,
че се чува до синьото небе.
Отговоря пиле соколово:
- Умри, юнак, умри, помак,
ще ти поям бялото месце,
ще ти пия черното ти кръве!
Разсърди се юнак арамия,
отговаря помак, добър юнак:
- Мълчи, пиле, не ме разлютявай,
не ми струвай, пиле, да развреждам
триста рани, три стрели татарски.
Отговоря пиле соколово:
- Умри, юнак, умри, помак,
ще ти поям бялото месце,
ще ти пия черното ти кръве!
Разсърди се юнак арамия,
повлече се по корем, по ръце,
че си дръпна пушка гегалийска,
че удари пиле соколово.
падна пиле във дълбоко доле;
пищи пиле от черната земя,
че се чува до синьото небе.
Отговаря юнак арамия:
- Пищи, пиле, двама да пищиме,
лежи, пиле, двама да лежиме,
умри, пиле, двама да умреме!
Дотегнало юнаку да лежи,
провикна се юнак арамия:
- Где си, сестро, ела, изцери ме.
Зачула го сестра самодива,
че подхвръкна, при юнак отиде;
омила му триста дребни рани,
оздрави го за ден и до пладне;
подаде му пушка гагелийска,
на войска да иде, войска да изкара,
войска да изкара, царя да избави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.