123. СВЕТИ НИКОЛА СЕЕ ПЯСЪК СЕМЕ

Сенки из невиделица

Заспал, задремал, свети Никола
во стреде море, на меремер плоча.
Малко ми поспал той - три години.
До три години сонце не огреа,
до три години ветор не веа,
до три години дож не ми върна
да не се роди нишчо берекет,
да ми станала тежка скопия.
Туе помина Богородица,
да си разбуди свети Никола:
- Стани ми, стани, свети Никола!
От сон си стана и се поклони:
- Да шчо ме дигаш, ти Света майко?
- Да е станала тежка гладия:
ти да си земеш кола с волови,
да си наполниш от море песок,
от' да си тръгнеш по сета земя,
коде да минеш, се да си сееш.
Той пак си впрегна кола с волови,
от' си тръгна по сета земя,
сос мърва семе - много берекет,
коде со рока, коде с два пръста,
по мърва фърлет, блаосовуват:
"От мърва семе - много берекет!"
той ми изшетал по сета земя,
коде со рока, коде с два пръста,
вов пусто Скопе со сета кола.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.