122. СВЕТИ НИКОЛА ГРАДИ ЦЪРКВА

Сенки из невиделица

Свет Никола църкви гради
все от сребро и от злато
и от тоя безцян камик.
Па си зема свет Никола
патерица позлатена,
па се шетна свет Никола
на надоле край хубаво -
край хубаво Бяло море.
Метна очи свет Никола
по хубаво Бяло море,
та си види на дно море
мрена риба где играе,
где играе в бистра вода:
на крила и сребро, злато,
на глава и безцян камик.
Свет Никола с патерица
удри море - бистра вода,
море се е раставило:
кое горе, кое доле,
свет Никола на дно море
та улови мряна риба.
Риба му се милно моли:
- Пущи мене, свет Никола,
просто да е сребро, злато,
сребро, злато, безцян камик
токо мене жива пущи.
Свет Никола отговаря:
- Сребро, злато - да доградим
у църквите олтарите,
да обнижем престолите,
безцян камик - да ми свети,
да ми светина олтари,
а тебе щем курбан клати,
курбан клати на църквите,
курбан да си дур до века.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.