11. ОСВОБОЖДЕНИЕ НА САМОВИЛСКО РОБЕ

Сенки из невиделица

Провикна се тънка Стана,
тънка Стана Самовила
отгор от планината:
- Ой селяне кратовчане,
от вас искам две дечица,
две дечица близначета,
две невести белолики,
две момчета чернооки,
две девойки ваклушати!
Девойките отговарят:
- Тънка Стано Самовило!
Стой, почакай, Самовило,
да играем лазарица!
А селяне отговарят:
- Коя ще е тая майка,
да ти даде две дечица,
две дечица близначета?
Кои ще са тез юнаци,
да ти дадат две невести?
Кой ли ще е тоя татко,
да ти даде две момчета?
Коя ще е тая майка,
да ти даде две девойки?
Ще ти дадем голям дарец:
За дечица - две агънца,
за невести - до две крави,
за момчета - до два юнца,
за девойки - две юници.
Разсърди се тънка Стана,
тънка Стана Самовила,
та е зела сто дечица,
сто невести, сто юнака,
сто момчета, сто девойки.
Откара ги в планината.
Невестите злато вият,
а юнаци камен хвъргат;
момчетата свирки свирят,
а девойки песни пеят;
дечицата биле берат,
биле берат, биле носят!
Радиното пусто дете,
биле бере, биле няма,
билето му изпаднува,
изпаднува из пазухи.
Тънка Стана си му дума:
- Ой Радино пусто дете,
биле береш, биле нямаш!
А дете и отговаря:
- Тънка Стано-Самовило!
Не кълни си Радиното,
Радиното пусто дете,
а кълни си моя майка,
моя майка и бабайка,
че не са ме опасали,
та ми биле изпаднува,
изпаднува от пазухи.
Я ми подай лък и стрела,
да си ида в наше село,
да си бия моя майка,
моя майка и бабайка!
Излъга се тънка Стана,
та му даде лък и стрела:
Не отиде в тяхно село,
да си бия своя майка,
своя майка и бабайка,
а удари тънка Стана,
тънка Стана Самовила,
удари я в клето сърце,
отиде си сичко робе,
сичко робе по дома си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.