103. МОМА И СЛАВЕЙ (НАДПЯВАНЕ СЪС СЛАВЕЙ)

Сенки из невиделица

Влязла й Марийка в градинка
под червената калинка,
към петровката ябълка,
до червения трендафел;
седна Марийка на гергев,
бяла махрама да шие.
На трендафела славейче,
славейче дума Марийки:
- Я пей, Марийке, да пеем,
ако ме, Марийке, надпееш,
крилцата да ми отрежеш,
крилцата до раменцата,
крачката до коленцата.
Ако те, Марийке, надпея,
косата ще ти отрежа,
косата до косичника.
Пели са два дни и три дни,
Марийка славея надпяла.
Славей Марийка молеше:
- Марийке, мома хубава,
не ми крачката отрязвай,
крачката до коленцата
и ми остави крилцата,
че имам дребни славеи, -
славеи да си отхраня,
едното да ти харижа.
Марийка дума славею:
- Славейче, сладкопойниче,
аз ти харизвам крилцата,
крилцата, още крачката,
иди славеи отгледай,
едното да ми харижиш,
вечер за да ме преспива,
заран - да ме разбужда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.