5. САМОДИВА УБИВА ОВЧАР

Сенки из невиделица

- Да знаиш, майчо, да знаиш,
каква съм мома загалил
на връх Пиринска планина!
На ден ми по дваж доходя,
по две ми китки дониса,
Нощя ми по триж доходя,
по три ми китки дониса,
по три червени ябълки;
ала и двори не знаем,
ни двори, майчо, ни порти.
- Питай я, сину, питай я,
чия ще да е дъщеря?
Питах я, майчо, питах я,
ала се на смях казува:
еднаж се каже от изник,
другож се каже от заник;
Деня се, майчо, казува, -
от голямоно Райково,
нощя се, майчо, казува, -
от връх Пиринска планина,
хайдут Кольова дъщеря.
- Сину ле, мой сину ле,
яла ти майка събере
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
да ти ги вшием, сину ле,
в калпакън и във поясън,
че иди, сину, при нея
на връх Пиринска планина.
Ако те близо наближи, -
че си е мома хубава,
пък ку далеко побегне, -
че ми е юда пиринска.
Стана му майка посъбра
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига,
че му ги майка зашила
в калпакън и във поясън.
Ега си Стоян отиде
на връх Пиринска планина,
мома далеко побягна
и си Стояну думаше:
- Хвърли, Стоене, калпакън,
калпакън и поясън,
тогаз ще близо да дойда,
да ти, Стоене, донеса
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена.
Стоян се мамка подмами,
свали червени пояси,
хвърли калпакън на земя,
тогас го мома наближи,
наближи, през кръст пригреба,
от земяна го сваляше,
на небоно го качваше;
от небоно го сваляше,
на земяна го спускаше
и си Стояну думаше:
- Да си ти кажем, Стоене,
чия майка е по-хитра, -
как се, Стоене, събира
от девет гори гороцвят,
от девет момски градини
пелиньн и вратикана
и бялана комунига.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.