1. ОВЧАР УБИВА САМОДИВА

Сенки из невиделица

Станянине, господине!
Замръкнале три овчаре,
три овчаре, седенкаре,
на зло място, на придебно.
Придеби ги самодива,
узела мги кован кривак,
кован кривак, меден кавал,
отведе си сиво стадо
тука горе у планина,
разтури си сиво стадо
от падина до падина;
подпрела си кован кривак,
разтури си руса коса
и от рамо и до рамо
засвири си с меден кавал.
Събуди се Йован чобан,
дочу ми си меден кавал
тука горе у планина,
отиде си у планина
та придеби самодива,
па си узе кован кривак,
кован кривак, меден кавал;
завъртя си кован кривак,
та удари самодива
между двете черни очи.
Дек паднале черни очи,
там извреле две езера;
дек паднала тънка снага
там израстло листно дърво;
дек паднала руса коса,
там изникна ситна трева
ситна трева детелина;
дек извреле две езера,
там си пои Йован чобан;
дек никнала ситна трева,
там си пасе Йован чобан;
дек израстло листно дърво,
там пладнува Йован чобан.
Тебе пеем, млад овчару,
тебе пеем, Бога фалим!
Колко здравец у планина,
толко здраве по овчици,
по овчици, по дечица. -
Здраве, късмет, берекет,
жито, просо, мед и масло,
отсъде се неливало,
и през прага преливало!
Станянине, господине!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.