97. ТЪМНИЧАР ГЮРО

Самодиви

Два се змея на планина бият,
от сила им мътен Дунав тече,
та се спуща низ Будима града,
край му бие у тъмна зандана.
У зандани Гюро тъмничаря
вече лежи до девет години,
на рамо му пиле соколово -
пръсти кърши та си пиле храни,
сълзи рони та го вода пои,
коси скубе та му гнездо прави.
- Расни пиле, расни да пораснеш,
ще те пращам на далек да идеш,
та да видиш мойте равни двори.
Па го пита пиле соколово:
- Ой те тебе Гюро тъмничарю,
ако ида как да ги позная?
Па на пиле Гюро отговаря:
- Лесно, пиле, двори ще познаеш -
среди двори има бяла чешма,
до чешмата една вита лоза,
до лозата едно криво дърво.
Проговаря пиле соколово:
- Снощи дойдох от твоите двори
твои двори пелин обраснали,
по средата едно сухо дърво,
на дървото до три кукувици -
една кука от вечер на вечер,
друга кука от заран на заран,
трета кука - хич и не престава.
Проговаря Гюро тъмничаря:
- Таз що кука от вечер на вечер -
това си е мойто първо либе,
таз що кука от заран на заран -
това си е мойта мила сестра,
таз що кука - хич и не престава -
това си е мойта мила майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.