93. ЦАР РАДОСЛАВ И КРАЛ МАРКО

Самодиви

Син кръщава цар Радослав -
мъжко дете, първочеда.
Па калеса, па покани
седемдесет добри краля,
па калеса, не забрави
Дели Марка побратима.
Всички гости надойдоха,
Дели Марка ми го няма.
Цар Радослав из двор ходи,
из двор ходи по чехлици,
по чехлици, по местеци,
из двор ходи, по път гледа,
откъде ще да нагърне
Дели Марко с войската си.
Съгледа го цар Радослав,
па на слуги проговаря:
- Бре скорете, бре бържете,
чемшир порти отваряйте,
врана коня поемайте,
Марка в сарай заведете,
заведете на трапеза.
Че го в сарай заведоха,
че погледна горе-долу,
и погледна - усмихна се.
Съгледа го цар Радослав:
- Що погледваш горе-долу,
и погледна - усмихна се?
Дали сарай не харесваш
или мои бързи слуги?
- Ой те тебе цар Радослав,
не се смея на слугите,
но се смея на себе си -
като бяхме ний мънички,
какви бяхме телчарчета,
дребни телци си пасяхме,
на пътя с пепел играехме,
а пък сега как станахме!
Тебе викат цар Радослав,
мене викат Крали Марко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.