79. СТОЯН И САМОДИВИ

Самодиви

Пасъл е Стоян стадото
по самодивски хорища,
свирил е свирка кленова,
самодиви се събрали,
събрали и са играли,
играли, уморили се.
Че са високо хвръкнали
над зелените елхици
и над бистрите кладенци,
и над цветните моравки,
и до равните полянки.
Трите се голи съблекли
да влязат, да се окъпят.
Съблекли са си роклите
и златокрайки махрами,
и зелен пояс момински,
и самодивско забунче.
Стоян си стадо покара,
че го на валог превали,
и самодиви издебна,
та им роклите открадна.
Самодиви са излезли
и трите голи без ризи,
трите се молят Стояну:
- Стояне, младо овчарче,
дай ни, Стояне, роклите,
роклите самодивските.
Стоян им рокли не дава.
Най-първата му говори:
- Дай ми, Стояне, роклята,
че имам майка мащеха,
майка ми ще ме убие.
Стоян й нищо не каза,
само й даде роклята.
Втората дума Стояну:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
че имам братя дор девет -
мене и тебе убиват.
Стоян й нищо не каза,
само й даде дрехите.
Третата дума Стояну:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
дрехите, самодивските,
че съм едничка на майка,
за син съм и за дъщеря.
Ти да не мислиш, Стояне,
за жена мене да водиш -
дом самодива не сбира,
нито деца ти отглежда.
Стоян й само отвърна:
- Аз търся такваз девица,
дето е едничка на майка...
Че си я дома заведе,
в други я дрехи облече
и се за нея ожени.
Три годин са се водили,
станала трудна, неволна,
мъжка е рожба добила,
мъжка са рожба кръстили.
Като трапеза сложиха,
Стояну мило домиля,
и на невеста продума:
- Аз ще ти свирка засвиря,
а ти ми, либе, заиграй,
как самодиви играят.
А тя Стояну говори:
- Как ще ти, либе, играя,
като си нямам дрехите,
дрехите, самодивските?
Сам си се Стоян излъга,
че си у себе помисли,
като е рожба добила
назад не ще се повърне;
та й извади роклята,
извади и я подаде,
а тя се в нея облече,
че си из къщи изхвръкна,
по самодивски изсвири
и на Стояна думаше:
- На ли ти рекох, Стояне,
дом самодива не гледа!
Плеснала ръце, плеснала,
че е високо хвръкнала,
и е далеко отишла,
у пусти гори зелени,
до самодивски селища,
на моминския кладенец.
там се в кладенец окъпа,
моминството й се повърна,
че си при майка отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.