78. ДЕТЕ И ТРИ САМОДИВИ

Самодиви

Да би пуста останала
тая нива надалеко!
Ноще ида, ноще дойда,
па забравих мъжко дете
на нивата под крушата.
Кога стигнах насред пътя
и си срещнах говедаря,
крава рикна за телето,
мене текна за детето!
Па се върнах на нивата
и не смеях да доближа,
над детето, над люлката
стоят до три самодиви -
първата го приспиваше,
втората го люлееше,
третата го целуваше!
- Нани, нани мъжко дете,
да ни раснеш и пораснеш,
ще те пратим в наша земя,
в наша земя Румелия,
да си видиш що е време -
ако ми е добра пролет,
да донесеш китка цвете,
ако ми е златна жътва,
да донесеш стрък пшеница,
ако ми е лепа есен,
да донесеш чепка грозде,
ако ми е люта зима,
да донесеш от сняг грудка...
- Плачи майко да плачеме,
че съм дете изгубила!
- Чакай, снахо, да чакаме,
кога дете да порасне
и си дойде за китката,
тогаз дете ще да вземем!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.