77. МОМА ЗМЕИЦА

Самодиви

Тръгнало е лудо младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна перпелици.
Не намери добра лова,
но намери вита ела,
вита ела съковита,
замери си с тънка пушка,
та удари вита ела,
удари я в тънко върше,
изкърти я из корени.
Излязла е от корени
малка мома змеевица.
Той я хвана за ръчица
да я води при майка си,
а мома му отговаря:
- Разпаши ми свилен пояс
превържи ми бели ръце,
развържи ми червен прибер
превържи ми черни очи,
па ме хвани за ръчица,
та ме води при майка си,
да не каже твоя майка,
сама съм ти пристанала,
сама с тебе побегнала,
а да каже твоя майка:
"Леле сине, мили сине,
де намери тая мома?
Не е мома като мома,
а е мома като слънце,
очите й ясни звезди,
като стои - слънце грее,
като ходи - вятър вее,
като дума - бисер лее!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.