76. ДРАГАНА И САМОДИВИ

Самодиви

Великден празна неделя,
Гергьовден поле широко,
равна зелена морава,
всякога бъди зелена
като през Празна неделя!
Сбор да се сбира на тебе,
от девет села сборове
и от десето Драгана,
Драгана с брата Ивана.
Заигра хоро голямо
на зелената морава.
Ето че иде Драгана,
Драгана с брата Ивана,
та се на хоро прихвана.
Сви се, изви се вихрушка,
никому нищо не стори,
ала Драгани зло стори,
че си й дигна кърпата,
в синьо я небе изнесе;
че й напраши сукното
и й наръси лицето.
Драгана дума брату си:
- Брате Иване, Иване,
хайде ме, брате, заведи
на самодивско езеро
да си лицето омия,
кърпата да си изпера,
сукното да си изтрия.
Байчо Иван я послуша,
та я заведе, заведе
на самодивско езеро,
та си лицето омила,
и си опрала кърпата,
и си сукното изтрила.
Там заварила три жени,
три жени три самодиви.
Те на Драгана думаха:
- Хубава моме, Драгано,
мий си не мий си лицето,
пери не пери кърпата,
ти си си наша та наша,
нека си иде байчо ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.