72. МОМА ТИХА И САМОВИЛИ

Самодиви

Тихо моме, бяла Тихо!
Бяла Тиха платно бели,
платно бели на бял Дунав.
Заминаха самовили,
самовили, самоюди,
та на Тиха проговарят:
- Хайде Тихо, с нас да идем!
А Тиха им отговаря:
- Самовили, самоюди,
недейте ме тая пролет,
потърпете до Спасовден,
да си хоро отиграя
хубавите летни дена -
ден Великден, ден Гергьовден,
а най-хубав ден Спасовден.
Па елате на Спасовден,
кога моми хоро вият,
кога момци камък мятат,
а невести люлки правят.
Ще се кача на люлката,
ще заръчам на дружките:
"Мили дружки, мои дружки,
кротичко ме залюлейте,
а по кротко долюлейте!
Щом се върне празна люлка,
да не сте се уплашили,
черни очи премрежили,
бяло лице променили..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.