57. ДЕТЕ

Самодиви

Подухнал е тих бял вятър,
та издухал медно гумно,
на гумното златен стожер,
до стожера врана коня
и на коня синьо седло,
синьо седло, златна юзда,
на юздата ясна звезда,
а гении до две змии.
На седлото мъжко дете,
у ръка му златна чаша,
у чашата бистра вода,
у водата росна китка -
все що роси да е здраво!
На глава му зелен венец,
се от цвете, се от здравец -
та да бъде дете здраво,
като тоя зелен здравец.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.