54. МАЩЕХА

Самодиви

Заспала мома Дафинка
край Бяло море на сянка.
Нийде си никой не мина,
не мина да я събуди,
само ми вятър повея
и дребен дъждец заръми,
та си Дафинка събуди.
Дафинка люто кълнеше:
- Ветре ле, не навеял се,
тъкмо бях сладко заспала,
заспала, засънувала.
Откак е мама умряла,
на сън не бях я виждала,
тъкмо бях мама видяла,
как си ме мама питаше
и си ме кротко учеше:
- Дафино, дъще Дафино,
ожени ли се баща ти,
доведе ли ти мащеха?
Че е мащеха невярна,
ако за вода отидеш
и се на вода забавиш,
ще каже майка мащеха:
"Проклета, дъще, проклета,
мътна те вода отнесла!"
Ако ли слезеш в ливада
даровно платно да белиш,
пак ще ти каже мащеха:
"Проклета дъще, проклета,
като платното да станеш!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.