50. ЕЛЕНА РОБИНЯ

Самодиви

Свела се е белия-пшеница,
свела се е царю до сарая,
та я жъне Елена робиня,
та я жъне гола-гологлава,
та я жъне боса-босонога,
на ръце запретнала ръкави.
Съгледа я царят от сарая:
- Жъни, жъни, Елено робиньо,
жъни, жъни, в петък и събота,
че в неделя ще бъдеш невеста
над глава ти венци да грохотят,
над венците перо да трепери,
а на мене закопци да звякат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.