32. ОВЧАР НЕНО

Самодиви

Що ми се горе белее
навръх, навръх на планина?
Да ли ми са бели мъгли,
та се спущат и се вдигат,
та се сбират и разгръщат?
Не са, не са бели мъгли,
това ми е сиво стадо,
що се шири и развръща,
сиво стадо с Нено овчар.
че си бръкна Нено овчар
в своя свилен китен пояс,
та извади тънка свирка,
тънка свирка ясенова,
и изтегли рог окован,
та засвири, та затръби -
развърна се сиво стадо
у ливади шестореди.
Нено свири, стадо пасе
и се връща и разгръща
като тая сива мъгла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.