29. ВАКЛА ОВЦА

Самодиви

Заблеяла вакла овца,
денем, нощем не престава.
Попита я вакъл овчар:
- Овчице ле, белорунна,
защо блееш денем, нощем?
Отговаря вакла овца:
- Как, овчарю, да не блея!
Дотегна ми девет годин
все да ходя яловица
по планини, по рудини,
тежки звънци да си нося,
сиво стадо да ти водя.
Зачул ме е сам си Господ
и на него се дожали,
та ми даде вакло агне.
обягни се девет дена,
девет дена пред Гергьовден,
девет майки го кърмиха,
десетата - неговата.
Стана агне най-голямо,
на Гергьовден го заклаха.
Всички майки прежалиха,
неговата клета майка
не прежали, не забрави -
потроши си тънки нозе
от лутане, от търсене,
нийде агне не намери.
затуй блее вакла овца.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.