27. РАЗГОВОР МЕЖДУ ЦВЕТЯТА

Самодиви

- Заспала ли си, неранзо?
- Не съм заспала, ягодо,
чакам си либе трендафил,
че е отишъл на гости
у кума - у босилека,
та ядат тамо и пият.
- А що им беше софрата?
- Софра им беше морава,
ябълка беше чашата,
червен божур им - виното,
жълтото лале - ракия.
Комар им свирка свиреше,
теменужка играеше,
а сминчец й се смееше:
- Теменужке ле мънинка,
ти си ми толкоз мънинка,
а как се леко подхвърляш!
Теменужка говореше:
- Ти си и голям и висок,
доде те слънце огрее,
кога те слънце препече,
никой те вече не бере.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.