24. РУЖА И ЗДРАВЕЦ

Самодиви

Зажни, Ружо, ръка ти е лека,
зажни леко, да е леко лято,
леко лято, като леко перо!
Запей, Ружо, че си гласовита,
гласовита, Ружо, сладкопойна,
пееш леко, чува се далеко!
Сама Ружа посред поле пяла,
сама пяла, сама отпявала.
Де я зачу Здравец от горица,
па на Ружа Здравец проговаря:
- Хайде, Ружо, да се надпяваме!
ти си цвете от мала градина,
тебе берат за момини китки.
Аз съм цвете от гора зелена,
зиме расна под дебела снега,
лете расна под дебела сянка.
Кога мине вакло рудо стадо
и нагази здравец здраво цвете,
цяла гора редом размирише...
А Ружа му тихо отговаря:
- Здравчо, горчо, цвете миризливо,
като мене моми те не берат,
като мене китки те не кичат,
като мене венец те не вият.
Ти живееш у гора хайдушка,
аз живея на нива, на лозе,
а най-вече в момина градина!
Мене късат моми и невести,
теб миришат старци и хайдути,
мен миришат момци и девойки.
Ти си, Здравко, планинец горнянин,
аз съм Ружа - полянка девойка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.