|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
114. МЛАД БАЙРАКТАР
Самодиви
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
хай да те, синко, оженя
за гизда вакла Тодора,
че тя е чедо работно,
че тя е чедо хубаво
и е съседска дъщеря!
- Майчице, стара майчице,
каква ти, мамо, женитба!
Снощи е в село дохаждал
Богдан прочута войвода
с тая ми жълта бъклица,
с тия ми бели тефтери,
момците, мамо, калесва
и ги в тефтери записва.
и мене, мале, записа
син зелен байрак да нося,
че съм бил левент в снагата,
че съм бил юнак в сърцето.
Каква женитба хортуваш!
Я дай ми, мале, я дай ми,
дядова пушка бойлия,
чичови кобур пищови,
вуйчови дрехи юнашки
да ги разгъна, прегърна,
когато пролет пролети
на тоя хубав Гергьовден,
вие ще в черква идете,
аз ще излезна сред село,
байрака да си забия,
момците да си събера
и с тоя Богдан войвода
да ида в Стара планина!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.
|