108. СИВО ГЪЛЪБЧЕ

Самодиви

Изгрея звезда деница
до Черно море, до Дунав,
не било звезда деница,
но било мома Ирина,
на китен гергев шиеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ме, Боже, престори
на сиво пъстро гълъбче,
високо да си подхвръкна,
далеко да си погледна,
над Цариград да ида,
да кацна, Боже, да кацна
на тия тъмни тъмници,
дето ми лежи млад Стоян,
млад Стоян, моя мил братец,
лежи до девет години
за бащини си дългове.
Дочул я Господ, смилил се,
сторил я сиво гълъбче,
че си високо хвъркнала,
та в Цариград отишла
над тия тъмни тъмници.
Седяла три дни, три нощи,
седяла, та е плакала,
та си тъмница прокапа.
Стоян си пита тъмничар:
- Тъмничарине, братко ле,
защо тъмница прокапа?
Дали са летни дъждове,
или са зимни снегове?
А тъмничар му говори:
- Нито са летни дъждове,
нито са зимни снегове,
ами е сиво гълъбче,
на тъмница е кацнало,
три дена става как плаче.
Стоян си тихо продума:
- Тъмничарине, братко ле,
я ми тъмница отвори,
да видя сиво гълъбче.
Тъмничар го е послушал,
и му тъмница отвори,
влязло е сиво гълъбче.
Не било сиво гълъбче,
но било мома Ирина,
Стояну мила сестрица,
живи са се прегърнали,
мъртви са се отпуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.