102. СМЪРТТА НА ИВАН ШИШМАНА

Самодиви

Сън сънила Софийска кралица,
сън сънила и сън бълнувала -
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднали,
ясен месец кърваво изгреял,
а след него Звездица деница
и тя ми е кървава огряла.
Проговори Еница кралица:
- Я послушай, Шишманине Яне,
какъв съм си горък сън сънила -
насред се е небо препукнало,
ситни звезди по земя паднали,
ясен месец кърваво изгреял,
а след него звездица деница
и тя ми е кървава огряла.
- Послушай ме, Енице кралице,
сън що казва и книга що пише -
дето се е небо препукнало,
това се е царство раздвоило,
раздвоило и ще да пропадне,
ще пропадне, та ще се загуби,
старо царство, българското кралство,
дето ми са звезди попадали,
това си е българската войска,
ще пропадне, та ще да изгине,
ще загине наши стари братец,
стари братец, сам цар Иван Шишман.
Ще погине неговото дете,
царю сина - Михаил Василич.
Що е месец кърваво изгреял
и по него звездица деница -
то след тях и аз ще да загина,
а след мене и ти ще загинеш...
Докато си дума издумали,
книга стигна от Костенец града,
бърза книга до Шишмана Яна:
- Скоро бърже, Шишманине Яне,
да събереш три хиляди войска,
па да дойдеш на Костенец града,
Костенец са турци обградили,
цар Шишмана на тясно турили.
Щом прочете Шишманине Яне,
щом прочете тая бърза книга,
насъбра си три хиляди войска
да я води на Костенец града.
Но го либе рано не пущило,
Яна либе, Еница кралица,
доде слънце рано не изгрее,
че Еница е пуста гъркиня,
не я грижа за българско царство,
не я грижа ни за своя мъжа.
Ала ето стига втора книга:
- Скоро, скоро, Шишманине Яне,
да пристигнеш, войска да докараш,
да доведеш пет хиляди войска,
затвориха Василич Михаил,
ще погубят и царя Шишмана...
И тогаз го либе не пущило -
но не слуша Шишманине Яне,
не послуша свое първо либе,
а си гони Ихтиманско поле
и си тръгна въз реката Искър.
Искър тече кървав и пороен
и си носи юнашки калпаци,
цели трупе, ръце от юнаци.
Искър гази хубава девойка,
Искър гази та лови калпаци.
Проговори Шишманине Яне:
- Хвала тебе, премлада девойко,
защо ловиш юнашки калпаци?
Улови ми трупе от юнаци,
да ги видя кои са, какви са,
и хвани ми там оная ръка!
Проговаря хубава девойка:
- Аз не искам! Слезни, улови я!
Аз си имах три братя юнака,
всички бяха на война отишли,
случиха се у Костенец града,
и тримата са в боя паднали.
Та им търся три добри калпаци,
да не би се книга намерила,
та да видя що ли ми наръчват.
Засрами се Шишманине Яне,
па отседна своя добра коня,
та си хвана ръка от юнака -
на ръката пръстен бурмалия,
а на пръстен име "Иван Шишман".
Па се дръпна Шишманине Яне
и се метна на враната коня,
та извика що го сила държи:
- Що стоите, момци, що гледате?
Погубен е царя Иван Шишман!
я хайдете на ляво да идем,
та да търсим Василич къде е,
дано барем него да намерим.
Тръгнали са наляво да идат,
излезли са в Ихтиманско поле,
стигнали са пред Ступена града.
с пушки турци град са обградили,
а с маждраци караул оплели.
Кат ги видя Шишманович Яне,
пристъп стори, караул изсече,
пристъп стори и у града влезна,
тамо беше Василич затворен.
Проговори Шишманович Яне:
- Прости мене, брате Василиче,
да погубя цяла турска орда,
да те водя у стара София!
Проговори Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам,
къде беше понапред да дойдеш?
Мина време, сега е напразно -
турска войска вред е изпълнила,
аз не зная татко ми къде е.
Разлюти се Шишманович Яне,
та си взема нему остра сабя,
та си тръгна въз турската орда,
що докачи все на нож удари,
па се върна у града отново.
Проговори Шишманович Яне:
- Хвала тебе, млади Василиче,
прости мене, мое мило чедо,
дай ми воля сега да погубя
да погубя тая турска орда,
да те водя у стара София!
Проговаря Михаил Василич:
- Не прощавам и воля не давам,
къде беше по-рано да дойдеш!
Време мина, сега е напразно...
Па се върна Шишманович Яне,
повърна се въз турската орда,
да я стигне и да я погуби...
Бог да бие една стара баба,
що научи турци еничери!
Питали я и тя им казала:
- Хвала вази, турци еничери!
Българи са силни и инатни.
А Яне е много харен юнак,
той ще вази всички да погуби,
но търчете на Искър на моста,
та хвърлете ваши остри саби,
хвърлете ги на Искър на моста,
че на Яне коня не е кован,
дано му се коня убодеше,
убодеше на острите саби...
Послушали турци еничери,
послушали тая клета баба,
та хвърлили техни остри саби,
хвърлили ги на Искър на моста.
Минал моста Шишманович Яне,
убоде се неговата коня,
убоде се, на земята падна,
с него падна Шишманович Яне,
паднал ми е на острите саби,
наранил се на няколко места.
стигнали го турци еничери,
отсекли му тая руса глава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.