* * *

Русенската "кървава сватба"

Голям ми й спомен станало
у Русе града голяма
заради Юрдан Стефанов
и Съхвет мома турчинка.
Те се двамата любили
и верна дума имали.
Нали е Съхвет турчинка,
не щат я турци оставят
за Юрдан да се ожени,
вярата да си измени.
Но годините станали,
любовта вяра не пита,
затова Съхвет решава
и на Юрдана пристава.
А пък нейните родове
до властта жалба подали:
веднага да я заловят,
у дома да я заведат -
стражари Съхвет намират,
но тя от всички отказва,
от Юрдан не се отделя.
Това е било такъв ден
по стар обичай отреден -
на Заговезни през денят.
Хората ходят, празнуват,
на маски да се любуват...
Площадът пред касапите -
много се народ събрало,
чудно се хоро заиграло
и Съхвет мома турчинка
българско хоро играе.
Заповед грозна издали
да се народа разпъди.
Стреля войската и гони
де кого стигне и сече -
много са народ избили.
Ходят, поръчват, купуват -
всичко еднакво ще бъде,
с еднакво ще ги погребват.
След туй попове запяха
свойта песен опейна.
Заплака жално народа
пред тази грозна картина:
"Всичките тези измрели
вечна им памет кажете!"
Виновниците за това
съдбата ще ги накаже.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2006
Русенската "кървава сватба". Съст. Николай Ненов и Тодор Моллов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006