СТЕНОГРАМИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЙОРДАН СТЕФАНОВ И СААФЕТ

(2)

Русенската "кървава сватба"

17-то Народно събрание; І извънредна сесия от 20.03.1914 г. - 29.07.1914 г., ХХХІХ заседание, сряда, 28 май 1914 г.*

Питане от плевенския народен представител Т. Луканов към министрите на правосъдието, на войната и на вътрешните работи относително случката в гр. Русе на 28 февруари 1910 г.

Председателствующ д-р И. Момчилов: На пръв ред е питането на търновския народен представител г. Тодор Луканов към г. г. министрите на вътрешните работи, на войната и на правосъдието. Г. Луканов! Желаете ли да развиете питането си?

Т. Луканов: Г. г. народни представители! Нашата група чрез това питане иска да знае от г. г. министрите на вътрешните работи, на войната и на правосъдието: (Чете)

"1. В поверените им министерства има ли данни относително русенската кървава баня, произведена от органите на Министерството на войната и на вътрешните дела на 28 февруарий 1910 г., в която намериха смъртта си маса работници, жени и деца, и какво се установява от тия данни, ако такива има, касателно причините и причинителите на това злодеяние?

2. Има ли повдигнати углавни преследвания във военните и граждански съдилища срещу подбудителите и непосредствените извършители на тази човешка касапница и, ако има, то:

а) какво е установено в делата.

б) в какво положение са тия дела и ще може ли да се очаква от тях поне законното наказание на виновните подбудители - морални отговорници - и извършители.

3. Ако дела не са били заведени или-же заведените такива са прекратени, мислят ли г. г. министрите да оставят в това състояние работите по преследването и, ако не, какви мерки мислят да вземат, за да излезе наяве цялата истина по злодеянието и да се точно определят всички отговорни за него, както и да се те накажат по закона?"

Г-да! Ние всички знаем, че на 28 февруарий 1910 г. се извърши едно злодеяние, което потресе цялата страна, и което беше толкова отвратително, щото и днес гражданите в Русе не могат със спокойствие да слушат за него. По повод глупавата любовна комедия на Саафет Мехмедова с някой си Стефанов, бяха изклани, мушкани със саби, стреляни с куршуми маса работници, жени и деца, които нямаха, никаква връзка, нищо общо с любовното събитие и които бяха на едно място съвсем далеч, както от полицейския участък, за който властта претендираше, че бил обсаден, за да може да се вземе кадънчето, така също и от местото, дето е станала сватбата на Саафет с този Стефанов. (Някой от левицата възразява нещо) Но пак се касаеше за една "национална" кауза.

(Председателското място заема председателят г. д-р Д. К. Вачов)

В това време събитието телеграфически беше съобщено на г. г. министрите и ние всички си спомняме, че тогава те извиниха, злодеянието с това, че то е било потребно, за да се запази престижът на властта и авторитетът на закона. Ние често се занимаваме тук, в тази извънредна сесия, с дела и деяния, които засягат това своеобразно разбиране престижа на властта и авторитета на закона. И въпросът за амнистията, който вчера и днес ни занимава, стремят се да го свържат, както виждате, с големия престиж на властта, с авторитета на закона и с други такива понятия, в които всеки от вас изпълва това съдържание, което е потребно на неговата малка партия в даден момент. Но вие всички си спомняте не само събитието, което аз не желая да описвам, от една страна, поради краткост, и от друга страна, защото то е премного познато на всички вас, и на целия български народ; вие всички си спомняте, че в това изкаляне на жени и деца, нямащи нищо общо, както споменах, с тая глупава любовна комедия, престижът на властта и авторитетът на закона бяха намесени по един извънредно оригинален начин, без всякаква нужда. Е, добре, ние сме дошли да внесем много от нашите програмни искания, да внесем разбирания, които ние считаме за нови в нашия живот, и да искаме много неща, които ще повлияят, за да се даде друг ход на работите в страната. Ние, обаче, извършвайки това, неминуемо ще трябва да подирим сметка за много злодеяния, които вашите партии са извършили и за които поне на пръв поглед трябва, чрез уреждането им, чрез подирване сметка за тях, да се даде едно удовлетворение на тъй наречената обществена съвест. Нам предстоеше да подирим сметка за това голямо злодеяние, между другото и преди всичко, затова, защото тези, които намериха смъртта си или осакатяха в русенската кървава баня, бяха повечето работници, жени и деца на работници. Е, добре, ние искаме сметка за живота на тези хора. И, преди всичко, искаме да знаем, да-ли такава сметка е подирена или не от законно установените власти в страната. Ние знаем само едно; че кръвавият пир, който се устрои на времето, биде заплатен от държавната хазна със 100.000 л., които се извадиха от държавната хазна и се раздадоха, понеже се призна, че жертвите са отишли на вятъра, че е могло да се мине без тях и че идеята, за която те се дадоха, налага поне едно малко материално удовлетворение на жертвите. Криво или право, тези пари са раздадени. Това сега не може да ни интересува. Знаем, обаче, че с русенското злодеяние стана една комедия извънредно странна, стана нещо, което напомня с фамозната анкета по големите балкански събития от 1912 н 1913 г. Има престъпление налице, явно е, че има виновници, злодеянието е много грозно, трябва да се потърси сметка. И като-че-ли даже се почва да се дири сметка, обаче всичко се свършва с полумерки, всичко се свършва на сред път и злодеянието си остава, престъпниците не се издирват, никакво наказание не се дава, никакво законно удовлетворение не се дава. По този начин, както е във всички подобни случки - аз няма защо да ги спомням - злодеянието се маскира чрез тъй наречените преследвания, които нито се извършват по закона, нито пък се завършват. Известно ви е, че след 28 февруарий 1910 г. се образуваха две следствени дела. Едното дело се образува от военно-следствените власти, защото в касапницата голямо участие взима нашата "национална гордост", българската войска, която, за нейн позор и за позор на онези, които си служат с нея против работническите маси, винаги в подобни злодеяния се явява и накърнява своите саби и щикове и опитва действието на своите куршуми преди всичко в месата на българските граждани. Поради това военно-съдебните власти не можеха да не почнат едно преследване. Такова се започна. Започна се едновременно и едно следствие от гражданските съдебни власти. Но и двете следствия, вървящи в паралел, стигнаха до следното положение. Военните казаха: "Има престъпление, има виновници, но виновници за това престъпление са гражданските власти. Ние прекратяваме делото у себе си. Нека гражданските следствени власти установят отговорностите". От друга страна, гражданските власти казаха така: "Има престъпление, има престъпници. Вярно е, че трябва да се даде възмездие, обаче, престъплението е извършено от военните, те си водят следствие - ние прекратяваме у себе си следствието, нека военните власти намерят виновниците и ги накажат". По този начин и двете страни прекратиха следствията при тържествената декларация на двете категории следствени власти, че злодеяние има, че виновници има, че отговорност има, че наказание трябва да се наложи; прекратиха следствията и никакво възмездие не се даде. От друга страна, на времето си, тази скандална история не само повдигна много шум, но повдигна обвинения, които са много интересни и по които обвинения, доколкото аз зная, нито военното следствено дело, нито следственото дело на гражданските власти не казаха каквото и да било. По онова време се говореше много за тези, които декламираха тук за престижа на властта и авторитета на закона, че са вземали участие в подготвянето на тази работа и че тази работа се е дължала на едно настроение, което имало в тогавашното правителство, подготвящо разходки или, ако щете, политически опити на българския княз тогава, който се готвеше да отива в Цариград - подготвяше му път чрез предварително заявление не само в думи, но и на дело, какво българите и българското правителство са в извънредно добри отношения и в добри настроения спрямо цариградския кабинет и че, следователно, няма никаква причина цариградският кабинет да се сърди и да прави препятствия на голямата визита, която тогава се подготовляваше.

Големи оплаквания станаха от турските духовни власти пред г. министра на вътрешните работи и пред съдебните власти за вземането на това кадънче. И тогава се уверяваше в печата, че министърът на вътрешните дела е заповядал на всяка цена - такива думи се казваха тогава - кадънчето да се вземе и да се предаде на турските духовни лица или на неговия баща. Това нещо се свързваше с тогавашния курс на политиката и, следователно, имаше връзка между кървавото злодеяние и курсът на политиката, по която обаче следствените власти не казаха нищо и по която ние нямаме никакви данни, за да се произнесем решително, че това е тъй или иначе. Е, добре, от една страна, това се говори за министра на вътрешните работи, от друга страна, министър-президентът по онова време съобщи печалната случка една вечер тук, от министерската маса на народните представители, като каза, че той ще чака по-нататък сведения, за да може да успокои и народните представители и българския народ за изхода на работата и за нейната причина, а от друга страна, и като даде нужното наказание на онези, които са причинили самото злодеяние. По-сетне, обаче, министър-президентът тук, както и другарите му от кабинета извиняваха събитието с това, че понякога престижът на властта и авторитетът на закона могли да наложат такива събития, като това, а може-би и още по-грозни, за да бъдат те запазени. Следователно, ние имаме тук една министерска декларация, която извиняваше това събитие с обстоятелството, че престижът на властта и авторитетът на закона били накърнени и че злодеянието е трябвало да се извърши за запазване на този престиж на властта и авторитет на закона. Ние не сме виждали голямо оправдание на твърде големите приказки за този престиж и за този авторитет в кървавите събития, които ни се устройват от време на време в България. Толкова повече никаква връзка няма престижът на властта и авторитетът на закона тук, дето се избиха жени и деца по един невероятно зверски начин. Установено е от съдебно-медицинска експертиза, че е имало жертви, които са били мушкани със саби, прободени със саби, завъртени след това в гърдите и след завъртането на сабята са били извършени втори промушвания и рани. Установено е, че българската кавалерия там е гонила деца, че един кавалерист почти се вмъкнал в един дюкян, за да догони едно дете. Установено е, от друга страна, че всички тези жени и деца, които бяха подгонени от българската кавалерия и стреляни от българската пехота със съдействието на полицията, са били, в деня на карнавала, на място, дето са се продавали разни овощия и халви - това е съвпадало с обичайния ден на заговезнето - или са се разхождали по булеварда, по главната улица на Русе, без дори да знаят за това, което е ставало. Преди няколко дена в Русенския окръжен съд се разгледа едно дело. Това дело беше заведено от властта против онези, които били атакували участъка, за да вземат насила кадънчето Саафет от участъка. Обвиняеми бяха 57 души, а в резултат на съдебното следствие се появи една присъда, с която всички тези 57 човека бяха оправдани по обвинението, което им беше приписано. Следователно, нямало е никаква причина дори в това отиване към участъка на други лица от тези, които станаха жертва, за да се извърши самото събитие. И ние искаме да знаем тук, чрез установени от официалната власт по законен път данни, какъв е този авторитет на закона и този голям страшен престиж на властта в България, които не могат да намерят други пътища да бъдат запазени, освен чрез кланета, чрез касапници, които са устройвани в разните кюшета на България, било в Дуран-кулак и Шабла, било в Русе, било в други някои краища, по избори или по други причини. Има, следователно, не само отговорни извършители на злодеянието, но има и морални отговорници, подбудители, които трябва да се извадят тук и в следствените дела да се посочат конкретно, за да намерят заслуженото по закона.

Г-да! Трябва да добавя едно, че материалното възмездие, което дадохте, трябва да бъде платено от моралните отговорници, ако има такива, за да си влезе на местото; а, от друга страна, това възмездие беше тъй недостатъчно, щото трябва, да се намерят други средства, за да се обезщетят останалите жертви. Има около 20 души убити, има около 50 души ранени, има останали маса вдовици и деца от тази кървава вакханалия и ние дирим сметка за всичко това.

Ето защо, аз моля г. министра на правосъдието и г. министра на войната, под ведомствата на които се вършеха следствията, а тъй също и г. министра на вътрешните работи, в ръцете на когото е архивата на това министерство, отдето могат да се почерпат известни данни, да ни дадат точен отговор на въпросите, които са поставени в това питане.

Председателят: Има думата г. министърът на правосъдието.

Министър Х. Попов: Г. г. народни представители! Случката, която стана на 28 февруарий 1910 г., ви е известна. Аз съм дължен да отговоря, как стои въпросът официално. Разпоредих да ми докладват, за да изуча делото и на разположение имам следующите данни: (Чете)

"По това произшествие, тъй наречената афера "Саафет", са били заведени още в същия ден, 28 февруарий 1910 г., две следствени дела. Едното е завел първият съдебен следовател при Русенския окръжен съд за случката към 3 ч. след пладне на 28 февруарий, т.е. по самото сблъскване между тълпата и войсковите части под командата на подполковник Кацаров.

Това сблъскване не е при втория полицейски участък, отдето тълпата насилствено е измъкнала туркинята Саафет, а е станало при тъй наречената "Руменчова кръчма", при касапниците на "Александровска" улица, далеч повече от един километър от помещението на втория полицейски участък.

"Другото следствено дело е заведено от втория съдебен следовател при Русенския окръжен съд за случката във втория полицейски участък, т.е. за насилственото влизане на тълпата в участъка, извличане от там туркинята Саафет и отвеждането й от тълпата към дома на Стефанова, т.е. не далеч от казаната "Руменчова кръчма". Това е случката, станала между 11 и 12 ч. на пладне същия ден, 28 февруарий 1910 г. Следствието по това дело се ограничава само до изстъпленията на тълпата срещу полицейската стража на втори полицейски участък и по това следствено дело са били дадени под съд с обвинителния акт на прокурора при Русенския окръжен съд 26 души обвиняеми, провинени според обвинителния акт за извършени престъпления по чл. чл. 138 и 141 от наказателния закон. Имената на тези обвиняеми са: 1) Спиридон Буюклиев, 2) Георги Н. Късогледов, 3) Стефан Митев, 4) Христо Грънчаров, 5) Стефан Йовчев, 6) Петруш Йовчев, 7) Ганчо Йовчев, 8) Тодор Стефанов, 9) Димитър Иванов, 10) Йосиф Захариев 11) Атанас Костов, 12) Ангел Христов, 13) Христо Сакалов, 14) Петър Ив. Собаджиев, 15) Васил Ганев, 16) Стефан Пеев, 17) Никола Димитров, 18) Георги С. Таласъмов, 19) Никола Статев, 20) Мицо Иванов, 21) Иван Д. Катаранов, 22) Владимир Тъпанков, 23) Парашкев Иванов, 24) Христо Адамов Стефанов, 25) Али Мутов и 26) Никола Генов Терца.

"Образуваното углавно дело при Русенския окръжен съд по този обвинителен акт се е разглеждало с участие на съдебни заседатели на 7, 8 и 9 май 1914 г. И на 9 май, т.е. преди няколко дни от днес, е издадена оправдателна резолюция за всичките обвиняеми, основана само на вердикта на съдебните заседатели, защото и тримата коронни съдии са останали на особено мнение" - тава щото народният съд ги оправдава, коронният не.

"Да-ли ще се подаде в случая от прокурора касационен протест - засега не е известно. По сведения, сега прокурорът обмислял и търсел касационни поводи, защото, както се каза и по-горе, присъдата е оправдателна по вердикта на съдебните заседатели и подлежи на касационно обжалване" - и ако прокурорът, разбира се, намери за добре, ще даде касация. Това е за пред участъка.

Т. Луканов: То е за събитието от 11 ч.

Министър Х. Попов: От 11 до 12 ч. (Продължава да чете)

"Следственото дело по стълкновенията на тълпата с военните части, при които загинаха 23-ма души и бидоха наранени около 50" - всичко 73-ма ранени и убити - "водено от съдебния следовател на първи следствен участък при Русенския окръжен съд, след свършването му е било внесено по реда в прокурорския надзор при Русенския окръжен съд който след проучването му го внел на 31 март 1910 г. в Русенския окръжен съд със заключение да бъде прекратено по отношение на граждански лица и изпратено на прокурора при Русенския военен съд за възбуждане углавно преследване срещу военните лица: подполковник Кацаров, капитан Пошев и др." - такова е било заключението на гражданския прокурор.

"Русенският окръжен съд с определение от 22 априлий 1910 г. се съгласил със заключението на прокурора при същия съд и постановил да се прекрати това следствено дело у гражданския съд и изпрати на Русенския военен прокурор, като нему подсъдно" - по военните обвинения.

"Това следствено дело било разучено от Русенския военен прокурор, съвместно с военното следствено дело под № 4/1910 г., сè по същото произшествие, водено от надлежния военен следовател. Военният прокурор на 30 май 1910 г. написал обстойно заключение със следния диспозитив:

"Заключавам: първо, че войската, повикана от административните власти на 28 февруарий 1910 г. под командата на подполковник Кацаров, когато е отишла на площада при касапниците да пръсне тълпата, посочена й от представителя на окръжния управител, е била нападната от нея с камъни, револверни изстрели и пр.

Второ, че употреблението хладно и огнестрелно оръжие от нея против нападателите - тълпата, съгласно § 13 от правилника за съдействието, което войската дава на гражданските власти в свръзка с чл. чл. 68 пункт 4 и 72 от военно-наказателния закон, е законно. Прочее, началникът на отряда в случая, подполковник Кацаров, не може да бъде углавно отговорен, защото употреблението на оръжие от войската, която е командувал, е законно и ненаказуемо.

Трето, колкото се отнася до действието на административните власти, тяхната оценка и углавна отговорност, това са въпроси вън от сферата на моята компетентност. За тях се е произнесъл вече надлежният единствено компетентен граждански съд.

Четвърто, настоящето, съгласно ст. 27 пункт 3 подлежи на прекратяване по нямане на престъпление.

С това заключение се счита изчерпан въпросът за по-нататъшно углавно преследване срещу лица от военното ведомство, защото по-нататък, според военно-съдебния закон, по заключението не се издава определение от надлежния военен съд, а остава на усмотрението на надлежното началство. Понеже от преписката по случая не се вижда предаване на съд, постановено от военния началник - чл. 430 от военно-съдебния закон - явствува, че последният се е съгласил със заключението на военния прокурор и делото е счетено за прекратено по отсъствие на извършено престъпление от военнослужащ.

"С една реч, от определението на Русенския окръжен съд от 22 априлий 1910 г. и заключението на военния прокурор от 30 май 1910 г., въпросът за отговорността, било на гражданско лице или на военно лице, в сблъскването на тълпата с военните части на 28 февруарий 1910 г. към 3 ч. след пладне в гр. Русе, е изчерпан в смисъл, че виновно лице в извършено престъпление няма". Така с фактът. (Смях в левия център)

Сега, както виждате, случката, която е станала преди обед, е била така: тълпата отива при полицията и иска туркинчето. Въпросът, доколкото аз го схванах, се е главно зародил от туй, че у нас, по закона за лицата, малолетното дете стои под родителска власт, и когато това дете остави къщата на баща си, бащата има право да се отнесе към председателя на окръжния съд, въобще към властите, и да иска да прибере това дете. Това явствува от глава I. "За родителската власт" от закона за лицата, особено от чл. чл. 63 до 65. Сега, когато дойде време една възрастна мома вече, но не съвършенолетна по гражданските закони, до 21 година, за да се ожени, нашите съдилища още нямат ясно понятие, може ли един родител тогава именно, под прикриване на родителска власт, да вземе своето дете и да не го даде на този, когото тя обикне? Естествено, че у нас тези идеи още не са узрели, а в Русенския окръжен съд има едно постановление, в Пловдивския апелативен съд друго постановление. Аз съм водил едно дело от Стара-Загора, кой го е водил в Русе не зная.

Но тези постановления са дошли у нас от Сodice civile, и в Италия е ясна юриспруденцията, че когато въпросът се касае за женитба, то не е въпрос вече за родителска власт, когато момата е вече в тази възраст, когато законите позволяват да се ожени. Истина, ако не е дошла до 21-та годишна възраст, тогава се иска съгласието на родителите или на останалия родител, но може да се ожени и против нейната воля, ако едно учреждение се произнесе за това, че тя има право, както е в нашия екзархийски устав, чл. 186, че при този спор решава Синодът. Така и Саафет, която е била по нейните турски закони малолетна, като взема нашата религия, е била в същото това положение, и могло е вече въпросът да се реши на основание на женидба, а не на основание на родителската власт. Обаче, казвам, понятията не са ясни още в нашето право. Това е нов закон, та от там произтича това. Родителите са искали да се възползуват и адвокатът, за да пази интересите на своя клиент, е подвел работата тъй и съдът така се е съгласил и, следователно, е било решено момата да се вземе при бащата, да си отиде по родителската власт. Когато, ако се не прикриваше под тази мантия на родителска власт, ако въпросът би се решил от гледище на женидба, тогава Саафет не требваше да се взема зорлен, насила. Но както и да е, съдът е постановил, грешката е грешка, трябваше Саафет да се даде на родителите. И, разбира се, полицията трябваше да дойде на помощ. Тя е дошла на помощ и полицията не е била виновна, защото на нея й се предписва да даде съдействие да се изпълни това. И когато вече Саафет стои в участъка, явява се тълпата, и иска Саафетъ, въпреки всякакъв закон. В живота така стават понякога правоотношенията - съвсем неразбрано. Вярно е, че не трябваше да се решава, по моето убеждение, така този въпрос и аз съм успял да бъде решен тъй в Пловдив, вярно е, че не трябва да се прикрива тоя въпрос, когато е за женидба, ще се реши, че това е женидба, ти не си баща вече да искаш детето си у дома, а ще се реши въпросът, да-ли е в интереса на момата, когато пречиш ти като родител да се ожени. И тогава нямаме вече работа с родителска власт по закона за лицата. Но еднъж пък решил съдът, криво или право, че тази мома трябва да иде при родителите си и полицията трябва да дава своето съдействие, няма друго спасение. Еднъж полицията трябва да изпълни своя дълг, тълпата не е в правото да иде да й заповядва и да троши участъка. Който отива по този ред, макар инак, по съдържание, да бъде много прав, от гледището на правовия ред той не е прав. Ето отде се почва, казвам, тази неразбория. Донасят, сега, на министра на вътрешните работи, че, полицията се напада, че участъкът се разбива, че Саафет я изваждат, въпреки волята на властта. Естествено, че всеки министър ще иска да пази правовия ред. И министърът тогава е дал разпореждания. Сега, какви разпореждания е дал, подробно ние не знаем, това е въпрос, който може да го изследвате по-нататък; тук го няма в делото. Но въпросът в общи черти е тъй, че всеки министър би требвало да запази престижа на полицията. И аз да бях, също щях да направя.

Н. Панайотов: Това е вярно.

Министър Х. Попов: Вие да влезете в участъка и да го претърсите, то не е вече правов ред, то е анархия. Сега, тук, в тази тълпа, кой е виновен, кой не е виновен? В правото има един институт, който се казва съдебни заседатели. Ако юристът разсъждава по този въпрос, той ще намери, че са виновни тези, които са отишли там, както и виждате, че коронните съдии са на особено мнение, защото са юристи; те не могат да излязат от кръга на правото. А пък народният съд чувствува и вижда неправдата посвоему и ги оправдава. Това е положението, затова са и народните съдии, защото те не гледат какъв калъп има, за тях няма калъп в правото; юристът гледа да тури правото във форми, без форми той не го разбира, а съдебните заседатели разбират справедливостта без всякакви форми, по сърце. И така, както виждате, те са оправдали. Сега, прокурорът, като юрист, ще дири касационни поводи, може-би да успее да касира; ще дойдат, може-би, други заседатели, и как те ще решат, всичко това не е нито в моя власт, нито във ваша. Така ще бъде това. Затуй, казвам, като ми донесоха тия сведения до тук по делото, което е заведено за от 11 до 12 ч., аз мисля, всичко върви формално, правилно. Вие, г. запитвач, ако намерите нещо, ще ми кажете, на какво основание може да се твърди, че не е правилно; по моето разбиране е, че всичко е вървяло правилно по форма от съда.

Сега, по второто обвинение по това, което става при сблъскването на тълпата при "Руменчовата кръчма", излиза, че няма нито един виновен. Тук вече разбирам, че виновните се теглят под съд, но народният съд е господар. По втората случка, понеже се спори между военни и граждани, военният съд намира, че тук няма виновни военни, защото всички правила, когато се иска военно съдействие от гражданските власти, са изпълнени; те си имат правила кога да стрелят. Една войска трябва да стреля, когато трябва да стреля по законите, и не трябва да се спира, защото инак от нея няма нищо, няма защо да я имаме Сега, какви са, обаче, подробните данни, да-ли действително тя е трябвало да стреля или не, всичко туй аз не зная. Донесено ми е, както ви казах, само заключението. Да-ли ако тия факти сами по себе си, както са в действителност, ги прецени един безпристрастен съдия, ще дойде до заключението, че тук нито един военен не е виновен, затуй, защото се е съобразил тъкмо с чл. 13 от правилника и чл. 68 пункт 4 от военно-наказателния закон, това е сега, както виждате, въпрос. Прокурорът е дошъл до това заключение. Аз ви го предавам, като на народни представители, както е. От друга страна, и гражданският прокурор в Русенския окръжен съд дава заключение, че между тези господа там, които държат Саафет, играят хоро, пред които полицията стояла безсилна, нямало виновен човек. По моему, всеки е виновен, който така анархистически върви и не признава никаква власт по принцип. Кой може да говори, че е поредъчен гражданин и че не нарушава законите, когато се противопоставя на суверенитета в своето отечество? Прокурорът, обаче, намира, че тук няма нито един виновен. Вярно ли е това? Това е сега негова работа. Може да не е вярно, но аз нямам това право да се бъркам в това, какво мисли прокурорът, още по-малко право имам, когато Русенският съд възприема това. Значи, тук, както сме поставени ние днес, можем само да се помирим с изречението "суд постановил" и повече нищо. Но прави впечатление, че във втората случка няма нито един виновен, нито военен, нито граждански. И прав е г. запитвачът, когато пита, как може това да стане.

Т. Луканов: В една правова държава.

Министър Х. Попов: Това, обаче, е станало. Ако почитаемото Народно събрание мисли, че тая аномалия не трябва да се допуска и че има някакъв недостатък, то е господар да назначи една анкета. Аз нямам нищо против това и против запитвача, но казвам, че тъй както фактите са наредени, ще се съгласи г. запитвачът, че един министър на правосъдието, който е дошъл като мене post factum, не може да направи нищо повече.

Д-р Н. Сакаров: На един митинг в Пловдив на-ли и Вие говорихте?

Министър Х. Попов: Аз говорих против онези, които викаха "Долу армията!" Аз виках "Да живее армията!", само това. И казах, че ако има виновен, военен или гражданин, ще се накажат, но да се вика "Долу армията!", това е разврат. Цяла армия аз не мога да нападам. Това беше на митинга.

Т. Луканов: Да живее армията да застрелва гражданите.

В. Коларов: Вие говорихте по погрома, аз бях там.

Председателят: Ама вие, г-да, не признавате ли ред в работата?

Министър Х. Попов: Аз говорих, че за погрома трябва да има виновен и ще бъде наказан, но народът да не вика "Долу армията!" Това беше на митинга. Ние бяхме против правителството, говорихме, че трябва да се накажат виновните, и сега ви го казвам. Та, туй е положението. Тук говорят това съдебни власти, не го говоря аз. Тъй щото, аз мисля, че нямам никакъв грях, или ако има такъв, той е в моите понятия - да пазя правовия ред и тогава, когато съм в опозиция.

Председателят: Питането е отправено и към г. военния министър. Желае ли той да даде повече обяснения от тези, които даде г. министърът на правосъдието?

Министър генерал К. Бояджиев: Да, искам да кажа нещо.

Председателят: Имате думата.

Министър генерал К. Бояджиев: Г. г. народни представители! Г. министърът на правосъдието достатъчно обстоятелствено обясни всичката работа, която е станала по този случай. Аз ще ви кажа само няколко думи, защото питането се отнася и до мене. Аз ще продължа работата по въпроса само там, дето тя се касае до военните власти.

Според правилника за даване съдействие на гражданските власти, когато комендантът получи писмено известие или покана от гражданските власти за даване на съдействие, той е дължен да вземе мерки, за да изпълни нейното искане. В случая искането беше да се отнеме кадънчето от ръцете на тълпата. Когато войската излезе и поеме своята работа, тя е вече властна да прави, по свое усмотрение, каквото желае, за да изпълни своята задача. Там полицията и гражданските власти не се бъркат, но влизат, според правилника, в нейно разпореждане. Когато войската е отишла там и е поискала да се промъкне из тълпата, за да намери кадънчето и го освободи, тълпата е попречила на това желание на войската, и е почнала да хвърля камъни по нея. След това, са се чули и револверни изстрели. На поканата на началника на отреда тълпата да се отдръпне и да остави войската свободно да изпълни своята мисия, тълпата с още по-голяма ярост се нахвърлила на войската пак с камъни. И тогава началникът на отреда, предизвикан от тази постъпка на тълпата, заповядва да се употреби оръжие. От това употребление на оръжие, както знаете, последваха ония жертви, които г. министър Попов ви каза и които вие знаете. По тази случка се заведоха две следствия: едно от гражданската власт, за да се преследва отговорната гражданска власт, и друго от военната власт. И двете следствия след това се съединяват в едно и се предават на прокурора при военния съд в Русе. Прокурорът, като изучил делото, както се докладва от моя предговоривш, вижда, че доказателствата, събрани по това дело, говорят в полза на войската, че войската е била права и имала основание да се защити и да нападне непослушната тълпа. Тези пунктове за оправданието на военните власти са изложени във военно-наказателния закон. Прокурорът намира, че употреблението на хладно и огнестрелно оръжие от войската против нападателите, съгласно § 13 от правилника за съдействието, което войската дава на гражданската власт, в свръзка с чл. 68 пункт 4 и чл. 72 от военно-наказателния закон, е законно. Чл. 68 казва (Чете) "Причините, по които стореното зло не трябва да се вменява във вина, са: 1) ... 2) ... 3) ... 4) Необходимата отбрана". Чл. 72 говори: (Чете) "При необходимата лична отбрана употребяване сила и каквито и да са мерки за отражение нападението, а така също и нанисането при това на нападателя рани, осакатяване и даже смърт, не се вменява във вина, когато от нападението, при невъзможността да се прибегне до защитата на властите или до помощта на странни лица, действително са подвъргвали на опасност живота, здравето и свободата на отбраняющия се или пък целомъдрието на жена. За необходима отбрана се признават също и случаите, когато пристигналия при похищението или повреждането на каквото и да е имущество, престъпникът със сила се противил на задържането му, или прекратяване на наченатото от него похищение или повреждане". Както виждате, чл. 72 съдържа няколко случая, но един от тези случаи е именно самозащитата на войската. Военният прокурор, според военно-съдебния закон, трябва, като свърши делото, да си даде заключението, дължен е да го препрати на началника, който е назначил разследването. В случая началник е бил военният министър. Когато военният министър получил делото с това заключение, в което е изложено, че виновни няма и че войската е била предизвикана и, следователно, тя е действувала законно, военният министър е решил да се прекрати делото. Така се и свърши тази работа.

Председателят: Г. Луканов! Доволни ли сте от отговорите на г. г. министрите?

Т. Луканов: Аз не съм доволен, нито от единия отговор, нито от другия. Заявявам, че ще превърна това питане в интерпелация.

Г. г. народни представители! Това, което се отговори, не само е недостатъчно, но то иде да увеличи - нека ми позволят г. г. министрите - скандала с онази декларация, която ни се каза, че пак за авторитета на закона станало това кръвопускане. Каква необходима законна отбрана имаше там, дето паднаха 10-годишни деца? Г. Панайодов и господата от Русе са тук; те са присъствували и са видели жертвите. Вие ще видите по-нататък, когато ще станат изясненията, че голяма част от жертвите са малолетни и работници, старци, които не са имали никаква връзка със самото нападение на войската. Нищо подобно няма относително това, което се разправя, както от г. министра на правосъдието, така също и от г. военния министър, за нападението на войската. Просто войската се развърнала в боен ред и открила огън. Кавалерията почва тогава да гони и сече деца. Сечени деца има от сабя, има хора убити, които са промушени след като куршумите са минали през касапските дюкяни от дъски и са ги ранили съвсем далеч от местото, дето се е развило събитието. Каква самоотбрана има тук? Или работата не е проучена от г. г. министрите, или пък те вярват на съвършено лъжовни обяснения на лица вероятно виновни в това събитие.

Аз мисля, че г. г. министрите не отговориха на последната част от моето питане. Ако действително следствието е прекратено, какво мислят да направят те, за да се възстанови истината и да се даде законното възмездие. Вие ще се съгласите с нас, че не само работата е отвратителна, но един скандал е в тази държава, в която постоянно се говори, особено тук, за правов поредък, за законност, за не зная какво си. Вие намирате 20 души избити, 50 ранени, има престъпление, констатират властите, а пък виновник не може да се намери. Що за правов поредък е този?

Г. министърът на правосъдието ме пита върху това, да-ли съм съгласен за правилното развитие на делото относително случката от 11-12 ч. около участъка. Но моето питане няма никаква връзка с това събитие, то нас не ни интересува. Ние би трябвало да съжаляваме, че виновниците на това събитие не са намерени тогава, по друга една причина. Явили се там хора, които пак с "Шуми Марица", пак в името на националните задачи, пак в името на тези големи декламации, които много често слушаме тук, са нападнали участъка. Там има виновни, но там работата не е толкова тежка; и не е това, което нас ни интересува. Ние искаме сметка тук за живота на онези работници, жени и деца, които се избиваха между 2^1/2 и 3 ч. на площада до касапниците, далеч от мястото, дето се е играло хорото на Стефанова, далеч от участъка, далеч от мястото, дето се е разиграло това събитие. Но нито хората на участъка, нито тези шайкаджии, които са се явили там, нас не ни интересуват.

Вие казвате, г. министре, че тая работа може да се разследва с една парламентарна комисия. Защо не внесете едно предложение да искате тая комисия? Донесете тук материaлите, от които Вие сами констатирате, че странно нещо е, дето за едно толкова отвратително деяние няма виновни, когато се знае, че има виновници, а не се намират от органите, назначени да ги намерят, когато се знае, че има злодеяние по наказателния закон. То значи - ние трябва да констатираме - че министърът на правосъдието в България констатира в един толкова важен случай безсилието на органите на правосъдието да намерят виновниците. Ако е вярно, че има Министерство на правосъдието, което трябва да бди за правилното отправление на правосъдното дело, и ако вие нямате друг законен начин да намерите правдата в случая, вие трябваше да поискате една комисия от парламента, и нямаше да ви я откажем. Вие можехте да назначите и една специална комисия, както чувам да говорят тук моите другари, за да изследва случката. Ако следствията са прекратени - вие, като юрист, знаете - това не значи потъпкване еднъж завинаги на работата и няма давностен срок изтекъл по наказателния закон. И защо не се възбужда това следствие наново и да се издирят виновниците? Очевидно, трябваше да се чака да дойдем ние тук да дирим сметка на всички злодеяния, които е извършила вашата класа, за да дойде ред и на това, което се извърши на 28 февруарий 1910 г. Затова аз ще превърна това питане в интерпелация и тогава ще поискам да се завържат дебати по тази интерпелация, при които се надявам, че г. г. министрите ще се постараят да допринесат нови данни, при които дебати ще се даде думата на тези, които биха могли да се обвиняват в интелектуално участие, и които трябва да защитят големите декларации за законност и власт, които направиха на времето си, и ще искам тези дебати да бъдат приключени с едно решение, което да постанови да се назначи анкета, да се издирят и накажат моралните и физически виновници.

Председателят: Има думата г. министърът на правосъдието.

Министър Х. Попов: Г. г. народни представители! Уважаемият запитвач не е бил доволен, и сега си е верен на своето правило. За какво не е доволен и той не може да обясни.

Т. Луканов: Вие доволни ли сте, питам аз?

Министър Х. Попов: Искате факти да Ви дам, как стои делото. Аз Ви ги давам точно тъй, както са. Казвам ви после, че аз съм министър на правосъдието, когато съдиите са независими, господари на това, което решават. Вие ми казвате: "Заповядайте, назначете нова комисия", а конституцията казва, че нови съдилища ad hoc не се правят и министър не може да назначи. Ако го направя, утре ще ми кажете: "Защо правите така? Такев Ви е противник - затова". Аз не искам такива обвинения. Правов ред искате, а в същото време не Ви интересува въпросът, че полицията се напада и се разбива участъкът.

Т. Луканов: Ако Вас Ви е страх, ето парламентът, поискайте да Ви назначи комисия.

Министър Х. Попов: Един депутат да не го интересува въпросът, че полицията се напада! Тогава, какво Ви интересува Вас? Как разбирате Вие правовия ред? Безредици ли? Депутатът, преди всичко, трябва да се интересува от правовия ред и когато чуе, че се нападат от тълпа органи на властта, да иде да я съветва: "Не е този редът. Настрана! Вие, колкото и да сте патриоти, сбъркали сте пътя" - както аз направих по тази именно случка в Пловдив, макар че бях в опозиция. А вие сега не сте били доволен, и ще обърнете питането си в интерпелация. В интерпелация ще го обърнете, ако се касае за мои деяния. А сега какво ще направите с интерпелацията? Г. Такев си е отишъл, неговата парламентарна отговорност отдавна е престанала. Чул човекът за интерпелации, и той иска интерпелации! За деяния, които друг прави, аз ще трябва да отговарям парламентарно. (Смях)

Д. Кьорчев: Общо-углавната отговорност не е паднала.

Министър Х. Попов: Съвсем не е правилно това, и тази интерпелация няма да има никакво значение, ако действително искате правов ред, и когато аз ви казвам, че, като министър на правосъдието трябва да бъда безпристрастен. Има тук едно петно в това отношение, че виновник няма подир тази пладнешка случка. Но за това аз ли съм виновен?

Т. Луканов (Възразява нещо)

Д. Кьорчев: Направете предложение за анкета.

Министър Х. Попов: Ние имаме прокурори и несменяеми съдии. Защо да се напада министърът и да се казва даже, че е безсилен. Безсилен е всеки, който е вързан, а правосъдието е вързано, и добре е, че е вързано. Ами че Вие тук ставате, преди всичко, съдия. Вие от там обвинявате всички. Ами ако е вярно всичко това, когато хората са разсъждавали? Всичко, което можете да направите, то е, ако искате и имате хора на разположение, да направите едно предложение за анкета.

И. Г. Попов: Ето пътят.

Министър Х. Попов: Правовият ред ще се запази и министрите ще се избавят от губене на време, защото такива питания нямат тук за цел това, което конституцията иска, а просто да говорим тук и да ни слуша публиката, за да си правим партизани. Ако това е целта на питането, то е друг въпрос. Ако ли целта е това, което конституцията иска, тогава трябваше да бъдете доволни и да кажете: "Г. министре, аз ще направя едно предложение", ако намерите хора да го поддържат. Това е правов ред. Ама случило се, правосъдието тъй решило и ми се казва: "Как, това правов ред ли е". Какво да правим сега? Всяка роза има и тръне. Така е и с правосъдието. Когато го направите независимо и когато то не иска да знае от никого за нищо и е господар, то може да сгреши, но то само що си поправи грешките и вие ще търпите тези грешки, а не така да се сърдите, че нямало правов ред, защото, щом като съм станал министър, не съм хванал г. Такева: "Ха сега, ела тук". Никогаш няма да го направя.

Т. Луканов: Не е въпрос за г. Такева. Такев струва, може-би, сто пъти по-малко от жертвите, които паднаха там.

Министър Х. Попов: Тъй щото, когато Вие сте недоволни, мене ми прави особено впечатление, защото се постарах да направя всичко, за да бъдете особено доволни и да чуя еднъж от там, че сте доволни. (Общ смях)

Т. Луканов: Не съм доволен. Аз трябва да констатирам, че министърът на правосъдието заяви, че неговата роля е свършена, че той не може да направи нищо, че органите на правосъдието не могат да ни дадат удовлетворение. Той призова народното представителство да подири това удовлетворение; ето защо ние ще направим или интерпелация, която да се свърши с предложение за анкета, или пък ще направим предложение за анкетна комисия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2006
Русенската "кървава сватба". Съст. Николай Ненов и Тодор Моллов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.