СТЕНОГРАМИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА ЙОРДАН СТЕФАНОВ И СААФЕТ

(1)

Русенската "кървава сватба"

15-то Народно събрание; І редовна сесия от 15.10.1911 г. - 15.03.1912 г., LХІV заседание, четвъртък, 09 февруари 1912 г.*

Запитване от Н. Николов към Министъра на правосъдието и министъра на войната относително издирване и наказване виновните лица по русенската случка

Председателят: Пристъпяме към четвъртата интерпелация. Тя е отправена от русенския народен представител г. Недю Николов към г. министра на правосъдието и г. министра на войната, относително русенската сеч, станала на 28 февруарий 1910 г. Запитвачът пита в какво положение се намира следствието и има ли отговорни лица.

Има думата русенският народен представител г. Недю Николов.

Н. Николов: (От трибуната) Г. г. народни представители! Предметът на моята интерпелация е грозната русенска сеч, извършена на 28 февруарий 1910 г., както от гражданските, тъй и от военните власти в града над мирни русенски граждани. Както виждате, г-да, въпросът, който ни предстои да разгледаме, е един въпрос от най-голяма важност, защото той костува живота на около 28 души мъртви и на около 60 души ранени, между които има много тежко ранени, и обезобразени, които ще останат вечно недъгави, сакати и ще проклинят часа, в който са се родили. Ето защо, нам ни предстои да се спрем на този въпрос повече и да го разгледаме по-обстойно, да дадем съвестно, обективно, своята оценка, да покажем на фактите по това дело, да покажем на виновниците, на злодейците. Аз ще се помъча, доколкото силите ми позволяват, да сторя това.

Далеч е от мене мисълта да правя партизанство от такава една работа. Там, където са паднали, както казах, толкоз невинни жертви, между които жени и деца, с това не трябва да се прави интригантство, не трябва да се прави партизанство.

А за да бъдем по-наясно, трябва да хвърлим една ярка светлина върху въпроса, който предшествува това кръвопролитие. Това е любовта между две сърца, Саафет, бившата турчанка, сега законна съпруга на Юрдана Стефанов, които в своята любов са отишли до крайност. Те не са се спрели пред нищо, защото се знае, че любовта не се спира пред нищо; тя не гледа вяра или народност, тя няма предели, няма граници, тя не се опира даже пред смъртта. Такъв е бил случаят и със Саафет, която, както ви е известно, прие източно-православната вяра и е встъпила в законен брак с Юрдана Стефанов. След като пристана на Юрдана Стефанов, по едно решение на съдебните власти, тя биде отнета от ръцете на своя любим другар и отново предадена на своите родители, а след това на II полицейски участък. Някои от жителите на Русе са считали това за една своя национална задача; те намислили да улеснят и Саафет, и Стефанова, затуй, защото Саафет казваше: "Аз няма да се върна при родителите си, ще се откажа от тях, ще се покръстя, отървете ме, освободете ме". Какво е станало във ІІ полицейски участък, този въпрос е съвършено, отделен от случката, която имаме да разглеждаме. За него има образувано дело, по нея случка има привлечени под съд някои лица, те ще бъдат съдени, и ако са виновни, ще бъдат наказани, ако ли не, ще бъдат оправдани. То е вече въпрос на правосъдието, и то няма нищо общо с онова произшествие, за което говоря. Трябва да забележа, че когато тълпата е отишла да вземе от владението на полицията Саафет, полицията е пасувала; тя не е вършила нищо, и може да се каже, че сама е предала Саафет, а след това, след като злокобният телефон е задрънкал, след като се дава на окръжния управител заповед от София, че трябва да се стреля на месо, че трябва на всяка цена да се вземе Саафет, тогава вече положението се изменява. Разстоянието от ІІ полицейски участък до площада, където се е разиграла тази кървава трагедия, т.е. до касапския площад е 1.836 м. Дотам Саафет е вървяла под ручка с другарите на Стефанова, а щом са стигнали на площада пред къщата на Стефанова, там се е завило хоро, музиката е свирила, мало и голямо, дето е речено, е тичало да види, какво става със Саафет. "Тичайте, тичайте, са казвали и децата, да видите сватбата на Саафет", а тук е необходимо да забележа още едно обстоятелство, че денят 28 февруарий беше неделя, сирни заговезни, и един добър пролетен ден, а площадът, където се е вило хорото, е свързан с три-четири главни улици, а особено с ул. "Александровска". Тая улица, която разделя града почти на две равни части, е една от най-красивите улици в Русе, тя е свързана с площада, и там, дето има сергии, и винаги се продават разни плодове, халви, сладкиши и пр. По случай карнавала е имало много голямо оживление и е имало много маски. Хора, стари и млади, са отивали да вземат сладкиши, портокали и да гледат маски. Та, това е предостатъчно и не е чудно, че в такова време един разноцветен народ да се събере и изпълни целия площад. Считам за нужно да кажа, че до 11-12 ч. Саафет е играла на хорото. След туй Саафет и Стефанов се отклоняват от хорото, обаче, хорото е продължавало; тълпата, която е отнесла по-напред Саафет, се е разложила, и от нея остават само малцина. Едни са отишли да почиват, други - да се хранят, трети - да си правят развлечение. В този промеждутък последва една телеграма от тогавашния министър г. Такев, в която се казва, че по дадената му по телефона заповед Саафет трябва да се вземе на всяка цена и предаде на родителите й. А под думите "на всяка цена", подадени от един министър, се разбира, какво се иска да се каже: минете през труповете на хиляди души, но Саафет трябва да се върне назад. Макар при окръжния управител да се е явила една гражданска комисия, во главе генерала Сираков, и е съветвала да се не предприемат такива мерки, защото ще бъдат опасни, тъй като положението е изменено, и оная тълпа, която по-напред бе предмет на разискване, не е тази, която сега се намира на площада, че няма никаква буйствующа тълпа, че народът трябва да се не дразни, обаче, управителят искал във всяка точност да изпълни заповедта на случайния тогава министър г. Такев, като казва: "Не, не може това, ето министерската заповед, и тя трябва да се изпълни". Дава тази заповед на военните да я изпълнят, и те се съгласяват, дават военна помощ, сформирува се една част войска под командата на подполковник Кацарова, състояща от 100 души кавалерия и 50 души пехота, въоръжени с повече от 1.000 патрона, и се пращат на местото, на касапския площад, пращат се да бият и убиват невинни хора, да убиват невинни граждани и деца, които са излезли по една случайност да си правят обикновените празнични разходки. А доколко русенските граждани са били виновни, аз ще изтъкна още и друго едно обстоятелство, което се изтъква много ясно и от следственото дело № 46/1910 г. на гражданския следовател при Русенския окръжен съд, и там ще видите, че прокурорът изтъква факти, от които се вижда, че, когато войската е пристигнала, положението е било съвсем изменено - не е имало никаква буйствующа тълпа. Имаме ред други показания от незаинтересовани хора, от запасни и други офицери, които не са били в числото на тая тълпа. Те свидетелствуват, както старшият стражар Мюфетишев, който е бил на площада на пост и стражарят Кулев, че наистина народът не е предизвиквал войската, и нямало е защо да се прибегне до такива крайни средства - до огнестрелно оръжие.

Едно сравнение е потребно, за да хвърлим по-ярка светлина, казах аз, върху тая работа. Трябва да се забележи, че никакво предупреждение не е дадено, съгласно § 12 от правилника за даване съдействие от войската на гражданските власти в подобни случаи. От показанията на видни русенски граждани се установява, че, още с пристигането си, войската със светкавична бързина е минала през народа, като под копитата на конете са останали жени и деца, войниците с голи сабли са махали и секли всичко, каквото срещнали пред себе си. За един миг се връщат наново и на нова сметка започват да секат кого де сварят. В това време падат жертви. Картината става ужасна, потресающа. Народът, който се бил изпокрил из зданията, из касапниците, из кафенетата и фурните, които се намират там, излиза да гледа, да види: тези жертви, като смятал, че с това всичко е свършено. Обаче, той бива натъкнат на пехотата. След като пехотата е дала само един залп във въздуха, капитан Пошев дава заповед да се стреля на месо в народа. Падат жертви, картината става още по-грозна, обаче, войниците не престават. Наистина, имало е и благоразумни войници, които са стреляли нагоре. Туй трябва да се забележи; туй е факт, защото телеграфните жици са били изпокъсани. И аз похвалявам тези войници, защото те са разбирали много по-добре от своите началници кога и как трябва да се употребява огнестрелно оръжие. Обаче, трябва да се забележи и това, че всички раздадени патрони са били вече свършени, и не е дадена възможност, не е дадено никакво време на хората - поне тези от тях, които са били по-благоразумни - да могат да се отклонят от мястото и да се освободят. Куршумът е намерил, факт е, дори и онези, които са бягали и са се скрили в касапските дюкени. Дори в гостилниците и в разните улици са падали жертви. От всичко това, казах, падат около 60-70 души тежко ранени, от които още тогаз умират 16 души, а след това още десетина.

Картината е грозна, г. г. народни представители. Тя е потресающа. Трябва художническа ръка, за да може да ви представи нейната илюстрация - аз не съм в състояние да ви я представя. Трябва да бъде човек там, та да види с окото си, как веселящи се хора, които са излезли да направят своите обикновени разходки, как деца, които са излезли да си купят разни плодове и сладкиши, захапали в устата си тези сладкиши, с портокалчета в ръка, биват повалени мъртви на земята, ранени от куршумите на войниците или стъпкани от копитата на конете.

Още едно обстоятелство е потребно да се изтъкне, за да се види, доколко военните власти тогава са били озверени, а то е следното: когато са се връщали вече от полесражението, и когато всичко е било потушено, в улиците са съсекли няколко души. Това личи от следственото дело № 46 на гражданските власти.

Аз няма да ви говоря за писъците в болницата, които писъци са излизали извън стените на болничното здание, няма да ви говоря за траурното шествие, няма да ви говоря за черните арки, които потопиха в траур Русе. Няма да ви говоря за надгробните речи, няма да ви говоря за писъците. Всичко това покъртва и най-заспалото човешко сърце, всичко това е в състояние да накара да трепне и най-заспалото сърце и да се просълзи и най-закоравялото око на човека. Това са факти, не са празни приказки.

Да, паметен ще остане денят 28 февруарий, г. г. народни представители, за русенските граждани. Той ще се шепне от ухо на ухо, той ще се предава от поколение на поколение. Русенските граждани ще знаят, кога са правили своите кървави заговезни, които много право са наречени от в. "Дневник" "кървавата баня" или "кървавите заговезни в Русе". Денят 28 февруарий ще бъде записан в нашата история; той ще бъде записан и в черните страници на управлението на случайния тогавашен министър г. Такев. А че той е за всичко това виновен, още тогава народът ясно го каза. Той го каза в своите митинги, в своите събрания. Той изказа своя протест и показа на личностите, които са виновни. Образуваха се следствени дела № 4 на военния съдебен следовател и № 46 на гражданския съдебен следовател в Русе. В заключение на всичко това, ние виждаме, че самите те признават, какво има виновници в тази случка. Особено гражданският прокурор в своето заключение изтъква много нагледно, че има виновници, че не е била тази тълпата, която разбила II полицейски участък. Гражданският прокурор сочи на личностите: капитан Пошев, подполковник Кацаров и на други някои офицери, обаче, казва, че той не може да ги привлече под отговорност, защото това е извън сферата на неговата компетентност; това е, казва той, работа на военните власти. Но ние видяхме и заключението на военните съдебно-следствени власти. Те казват, че някаква тълпа е предизвикала военните власти и че те трябвало да употребят оръжие. С туй искат да оправдаят цялото злодеяние. Но кой говори това? Говорят го в своите показания тия хора, които трябва да бъдат съдени, вземат се във внимание показанията на ония хора, които трябва да бъдат изправени на скамейката на подсъдимите и съдени, а не се вземат във внимание показанията на други стотини незаинтересовани хора.

Заключението на военния прокурор е това, че по делото нямало факти, които да уличават в престъплението, било гражданските, било военните власти. А това е ясно, знае се, защо става тъй: затуй, защото тогава начело на управлението стоеше министър Такев. И, наистина, характерен е г. Такев със своите постъпки.

Аз ще ви изтъкна и друго едно обстоятелство, а то е следното: на 16 ноемврий м. г. беше разгледано в ІІІ углавно отделение на тукашния окръжен съд, против редактора или рапортьора на в. "Дневник", углавното дело под № 2.556/ 1910 г., възбудено по желанието на г. Такева, който в едно свое писмо казва, че рапортьорът на в. "Дневник" в броеве 2.719 и 2.720 писал статии и антрефилета, в които уличавали и него в престъпление по русенската сеч и че трябва да млъкнат тия хора, трябва да млъкне общественото мнение, казва той, трябва да престане да говори за него. Виждате, докъде отива господство му. Вместо сам да напише своята присъда и да я закачи на врата си, вместо да отиде да изплаща греховете си в "Черната джамия", той казва, че трябва да се съдят и осъдят онези хора, които казват, че той е главният престъпник по русенската сеч. Но съдът с едно свое решение, издадено на 16 ноемврий изтеклата година, казва, кой е виновен. По туй дело са били разпитани около 20 души видни русенски граждани, каквито са г. г. Каназирски, д-р Антонов, Милчев, Иван Костов, Г. Цанев и още ред други хора, както г. д-р Дърленски от София, и те казаха кой е виновникът, и съдът издаде една справедлива присъда, като оправда рапортьора на в. "Дневник", г. Стоев, и присъдата е добила вече законна сила.

Г. г. народни представители, след тия данни, които аз ви изброих за тия грозни убийства, следва ли да кажем, че няма злодейци, че няма престъпници; следва ли да кажем, че тия хора трябва да останат ненаказани? Не. Аз казвам, че те трябва да бъдат изправени, съдени и осъдени затуй, защото са лишили около 30 невинни души от живот, между които и деца, и защото около 50-60 души осакатени, недъгави и обезобразени остават да оплакват дните, в които са се родили. Питам се сега, трябва ли да бъдат опростени тия хора? Ние трябва да се спрем и запитаме: накъде отиваме? Трябва да признаем, че и окръжният управител е виновен. Чл. чл. 44 и 45 от углавното съдопроизводство казват, че възбуждането на углавни дела срещу длъжностни лица от администрацията става със съгласието на надлежния министър. Питам се сега, като знаете какво беше тогава положението, би ли се съгласил тогавашният министър на вътрешните работи да даде своето съгласие да бъде съден и осъден този окръжен управител, който вместо да повика на помощ своя здрав разсъдък, повика войската и опетни достойнството, честта и мундира на българския офицер?

Аз не зная какъв ще бъде отговорът на г. г. министрите по тази интерпелация, но, във всеки случай, от бележките, които можах да наведа от дело № 4 и дело № 46, мога да разбера, какъв ще бъде техният отговор. Естествено, те ще кажат, че трябва да се спрем до тези сведения, до които се е добрала съдебната власт. Мене ми се струва, че ние трябва да отидем по-далеч затуй, защото досега няма показани личности, няма привлечени отговорни лица, защото делото не е било слагано на разглеждане, по което да е имало привлечени под углавна отговорност лица, които да са били съдени и оправдани, та присъдата да е добила законна сила, то подлежи на възобновление. Ето защо виновниците трябва да бъдат привлечени на съд, съдени и осъдени. Нека не тежи никому туй, което казвам.

Аз свършвам, г. г. народни представители, като се надея, че ораторите от всички други групи, които ще вземат думата след мен, които по-добре владеят юриспруденцията, ще могат да ме подкрепят в моята кауза, ще кажат, че наистина моите мисли и съждение са прави, и ще искат изправянето на съд виновниците. (От болшинството и др. ръкопляскат)

Председателят: Според правилника, няма разисквания по интерпелациите, а от всяка група взема думата по един само за 15 минути.

Има думата г. военният министър.

Министър генерал Н. Никифоров: Г. г. народни представители! Предметното запитване съдържа две точки. Едната гласи: "Знае ли г. министърът в какво положение се намира онова историческо следствено дело по русенската сеч", а другата точка говори: "Има ли привлечени отговорни виновници по това дело".

Отговорът от моя страна на първата точка е следующият. По онази нещастна случка, действително на времето е било произведено от страна на военните власти, според законите в страната ни, надлежното предварително дирене. Това предварително дирене постъпило у надлежния военен прокурор; прокурорът го е изучил, съставил е по него своето заключение, представил е това заключение на министра на войната, министърът на войната е изучвал делото и своевременно е дал по него своето решение, според както ст. 430 от военно-съдебния закон му е давала право. В заключението си военният прокурор се произнася така: (Чете) "1. Че войската, повикана от административните власти на 28 февруарий 1910 г., когато е отишла на площада при касапниците да пръсне тълпата, посочена й от представителя на окръжния управител, е била нападната от нея с камъни, револверни изстрели и пр. 2. Че употреблението хладно и огнестрелно оръжие от нея против нападателите - тълпата, съгласно § 13 от правилника за съдействието, което войската дава на гражданските власти, в свързка с чл. чл. 68 пункт 4 и 72 от военно-наказателния закон, е законно, следователно, началникът на отряда, в случая подполковник Кацаров, не може да бъде углавно отговорен, защото употреблението на оръжие от войската, която командувал, е законно и ненаказуемо". Върху това заключение на военния прокурор моят предшественик, бившият министър на войната, генерал Николаев, е сложил буквално следующата резолюция: "Делото да се прекрати съгласно заключението на военния прокурор". При такова положение на въпроса, аз, въз основание на съществующите закони, не съм имал правото, нито да се повърна да изучвам отново делото, доколкото е било пълно и правилно произведено, нито да изучавам заключението на прокурора да-ли то е основателно или не, а още по-малко да пререшавам решението на моя предшественик. За мене това дело, въз основа на съществующите закони, се счита окончателно ликвидирано. Аз нямам абсолютно никаква възможност да го възобновявам по своя собствена инициатива и тогаз, когато бих бил сам лично дълбоко убеден, че на времето не е било дадено надлежното правилно разрешение на въпроса. Вие сами, г. г. народни представители, доста добре ще знаете, че на общо основание, според съществующите закони, всяко едно дело може да бъде възобновено, само когато биха били открити нови обстоятелства, каквито на мене не са били посочени, за да имам основание да се повърна наново към разглеждане на това дело.

Председателят: Има думата г. министърът на правосъдието.

Министър П. Абрашев: Г. г. народни представители! Интерпелацията, която се прави тук за русенската сеч, станала на 28 февруарий 1910 г., е интерпелация, която, според мене, не би могла да има никакви практически последици. Както отговори и моят другар, г. военният министър, така ще отговоря и аз, че делото по русенската сеч, станала на 28 февруарий 1910 г., е прекратено. Затова дело би могло да става реч, само ако то по надлежния, по законния ред би могло да бъде възобновено. Разследванията, които са станали по произшествието от 28 февруарий 1910 г., трябва да се признае, че са вървели много бърже и вътре в месец и половина всичкият материал, който би могъл да бъде събран по делото, е бил събран и към средата на месец априлий 1910 г. прокурорът вече внася делото в съда със заключение за прекращение. Съдът с определението си от 22 априлий 1910 г., като обсъжда всички данни по делото, произнася се в такава смисъл, че наистина произшествие има, има паднали жертви, обаче, следствието виновници не е открило.

Н. Апостолов: Това е възможно само в България!

Някой от представителите: Избитите са виновни.

Министър П. Абрашев: Така се произнася съдът, г Апостолов, и Вие, който сте бил министър и който сте юрист, дължите едно почитание към един съдебен акт, какъвто е определението на съда.

Н. Апостолов: Аз не нападам съдебния акт. Аз почитам съда. И аз съм бил съдия.

Министър П. Абрашев: Кого нападате?

Н. Апостолов: Казвам, че има военни и граждански лица виновни, и, нито едните, нито другите да не са виновни - само у нас може да се случи това нещо.

Министър П. Абрашев: Вие повтаряте същото. Вие твърдите, че оказвате почитание към съдебния акт, обаче, аз не виждам да оказвате такова почитание.

Н. Апостолов: Оказвам.

Министър П. Абрашев: Във всеки случай, вие всички трябва да се съгласите с мене, както и с моя другар, г. военният министър, че ние сме безсилни с някакви разпореждания от себе си да можем да възобновим това углавно дело и че тази интерпелация, както казах, не може да има практически последици. Ние можем да възобновяваме тук всичкия ужас, станал на 28 февруарий 1910 г., без да сме в положение да направим нещо. Защо будим тия спомени, защо само да си тровим и без това отровените часове, и да дохождаме до такова заключение, до което е дошъл г. Апостолов?

Н. Апостолов: За жалост!

Министър П. Абрашев: Аз казах, че тази интерпелация не може да има практически последици. Ако с време могат да се намерят новооткрити обстоятелства, които по своята същност да бъдат толкова важни, че съдът да може да намери, какво те биха могли да повлекат след себе си възобновяването на делото, то е друго; но засега такива новооткрити обстоятелства няма и не са се оказали. Трябва да ви кажа, че при най-тщателно изучване на делото, аз се убедих, че не може да се намерят нови обстоятелства. Всичко, което е могло да бъде събрано в делото, е събрано и не можем да намерим никакви нови обстоятелства, които да послужат за възобновяването на делото. Приключено е всичко с тази злощастна случка на 28 февруарий 1910 г. и не остава освен да се примирим с тоя горчив факт.

Казва г. Апостолов: "Но не е ли имало виновни?" Аз бих могъл да свърша с туй, което казах, но аз ще прибавя още две думи. От изучването на делото получва се такова впечатление, като-че-ли едно умопомрачение него ден, на 28 февруарий 1910 г., е обзело всички онези, които е трябвало да бдят зорко на поста си.

К. Кръстев: Само чиновниците и военните.

Министър П. Абрашев: Такова впечатление се получава. Няма да си позволя да хвърля упрек против бившия министър на вътрешните работи, защото заповедта, която е дал на 11 3/4 ч. сутринта на 28 февруарий 1910 г., е една заповед, която би могъл и друг министър да даде, не само той. Но г. министърът на вътрешните работи трябваше да понесе политическата отговорност за това, че той е могъл да предупреди станалото злощастие на 28 февруарий 1910 г. Напр., можеше да се вземат някакви мерки против този Стефанов, който на 40-годишна възраст се забавлява с 15-годишно дете. Говори се тук за някаква "чиста" любов; тази "чиста" любов прави на мен отвращение. Не знам, може у други да извиква други чувства. Стефанов, 40-годишен човек, с деца, се люби с 15-годишни туркини! И, против този чиновник не се вземат никакви мерки. От няколко дена в Русе се подготовлява брожение на патриотическа почва - мерки не се вземат. Това са опущения; но от тях не зная да-ли може да се прави заключение за една углавна отговорност на министра на вътрешните работи и когото да било. В деня на случката на 28 февруарий 1910 г., казвам, е имало едно умопомрачение, което е обзело властите в Русе. Това се констатира - не се вземат едни решения, които да отговарят на нуждите. Но да кажем, че от всичко туй произтичат обстоятелства, които биха могли да послужат за основа на едно углавно преследване - това не можем. Тъй че, прибързано е да се заявява тук, че по тази злощастна случка непременно трябваше да изпъкне една углавна отговорност. Можеше да се говори за политическа отговорност. За понасянето на тази политическа отговорност, както вам е известно, се направи интерпелация през месец октомврий 1910 г. На тази интерпелация отговориха г. г. Малинов и Такев и със своя вот Народното събрание покри политическата отговорност.

Туй имам да отговоря.

Д-р В. Радославов: Това не е достатъчно.

Председателят: Съгласно правилника, от всяка група има право да вземе думата по един представител. Затова аз моля господата да се разберат помежду си, кой ще говори. От народно-либералната група иска думата г. Кознички; от либералната група - г. Провадалиев; от прогресивната - г. Кръстев. Тава ли?

К. Кръстев: Тъй.

Председателят: От демократическата група - г. Мушанов или г. Такев?

И. Мушанов: Аз пръв исках думата.

М. Такев: Аз искам думата за лично обяснение; ще говоря само пет минути,

Председателят: От земледелската група - г. Страшимиров. И друг никой.

Обаждат се: И г. Губиделников.

Председателят: Моля г. г. записаните оратори да имат пред вид предписанието на чл. от правилника, че тук се взема думата не толкова да се произнасят речи, а да се даде една декларация, за да се обясни становището на всяка една политическа група. Заявявам, че ще се придържам строго о правилника, като прекъсна всекиго, който надмине 15 минути.

Има думата г. Величко Кознички.

В. Кознички: (От трибуната) Г. г. народни представители! Върху кървавата баня в Русе не един път се е говорило вече в парламента и в печата. Тук, както спомена и уважаемият г. министър на правосъдието, е правена даже интерпелация и отговор на нея е бил даден. От друга страна, съдебните власти - военни и граждански - са събрали известни данни, за да може да се констатира има ли виновници и кои са те. Аз имам да подчертая, че военните и гражданските съдебни власти си противоречат. Дотогава, докогато военните обвиняват гражданските, гражданските правят обратното за военните. От това най-лесно може да се разбере, че тук има виновници и че вината взаимно си хвърлят едни върху други. Прибавете при това, че всичкото това разследване се прави във време, когато цялото българско общество обвинява един министър, обвинява и едно правителство в грозно злодеяние. Органите, които са подведомствени на тогавашните министри, правят разследвания. За честта на българските власти, аз не бих желал никога да се мисли, че може да се упражни известно влияние, известно давление върху тях; но обществената съвест не е освободена, че такова влияние е могло да бъде упражнено. Безспорно е, че министърът на вътрешните работи ще е искал по всеки начин да отхвърли от себе си тая голяма отговорност, която лежи на него. Неговите органи в Русе: окръжният управител, околийският началник, приставът и т.н., всички в това направление е трябвало да съдействуват. В същата смисъл, вярвам, че са действували и военните. Искам да подчертая пред вас, г. г. народни представители, че напълно безпристрастно следствие не е имало, и аз смятам, че в това време, когато се извърши, това следствие не е пълно, не е направено с достатъчно внимание, за да се констатира, да-ли има виновници и кои са те. Тогава, когато министър-председателят се солидаризира с онзи, който даде убийствената заповед от София, тогава, когато министърът на вътрешните работи се сочи за главен виновник на тази кървава баня, не може да се казва тук, че следствието е направено с надлежната пълнота. Ето защо, аз искам да отбележа, че в Русе или София има виновници, било граждански, било военни. Обществената съвест никога не може да бъде спокойна дотогава, докогато по надлежния ред, при време, при по-голямо спокойствие, каквото е сега, не се потърсят виновниците, да видим да-ли има такива или няма.

От друга страна, аз не съм съгласен с мнението на г. министра на правосъдието, че не е имало открити нови данни, че не е имало даже никой, който да е подал заявление. Г. Такев в качеството си на министър, пише писма на прокурорите да дават тогоз или оногоз в съд - със заявление или без заявление, безразлично. Главният прокурор на страната, министърът на правосъдието, може служебно да направи това, което е нужно в интереса на народа, в интереса на правдата.

Министър П. Абрашев: Вие се бъркате. Аз не мога да заповядвам да се възобнови едно углавно дело. Вие погрешно схващате функциите на един главен прокурор.

В. Кознички: Който иска да намери виновника, той лесно може да го намери. Вие ще трябва да се съгласите, че тук ние нямаме следствие, извършено както се изисква. Самият факт, че демократическото правителство даде една сума повече от 120 хиляди лева на нещастниците в Русе и на техните семейства, показва, че то вътрешно съзнава, че има върху себе си една виновност, че пред обществената съвест върху него тежи тази виновност и че то гледа по един начин да задоволи нещастните вдовици и сираци. Този факт има значение, както имат значение и всички онези обстоятелства, които впоследствие се развиха. Ето защо, нашето становище е, че има виновност било у гражданските, било у военните лица и те трябва да преминат през съдилищата. Дотогава, докогато не се направи това, ще се мисли, че има покровителство на тези, които са действителни отговорници, действителни виновници пред народа и отечеството. (Ръкопляскания от болшинството и меншеството)

Председателят: Има думата народният представител г. д-р Кирияк Провадалиев.

Д-р К. Провадалиев: (От трибуната) Г. г. народни представители! Няма още две години, когато българският народ бе потресен от едно злодеяние на властта. На 28 февруарий 1910 г., при закриване сесията на Народното събрание, отговорният министър за своето управление, първият министър на България, наместо да изкаже съжаление, наместо да оплаче жертвите, наместо да иска да омаловажи значението на това грозно престъпление, заяви от това място: "Ако се касаеше за престижа на властта, 28 души не, 2.800 души трябваше да паднат". И в това послушно Събрание един само се намери да ръкопляска на тази декларация на г. Малинова.

Г. г. народни представители! В историята на млада България от 30 години насам има записани епопеи, има кървави стълкновения между гражданите, водими от разни политически убеждения, но такова едно злодеяние, такъв позор, деца с портокали в ръка да бъдат обстрелвани в един град, какъвто е Русе, България не е виждала

Обаждат се от болшинството: Вярно!

Д-р К. Провадалиев: Виновните кои са? Граждански лица ли са, военни лица ли са, да-ли са самите министри виновни - за нас е безразлично; но важното е тук, че ние трябва да търсим едно удовлетворение поне за тези, които са останали да проживяват, които можаха да се отърват от куршумите на българския войник, насочени без никакъв повод, без никаква причина, без никакво предизвикателство от пушките, които този народ с потта си купува за този войник.

Не съм съгласен с мнението на почитаемия военен министър, нито с мнението на почитаемия министър на правосъдието, защото за една водевилна комедия, която се разигра в Русе и свърши с една трагедия, не може двама министри, които днес носят отговорност пред българския народ, да се скриват зад едно определение.

Министър генерал Н. Никифоров: Как да не може?

Д-р К. Провадалиев: Ще Ви кажа, г. министре. Кой санкционира това определение? Вие сами казвате, че тогавашният министър на войната, генерал Николаев, прямо заинтересован човек в кабинета на демократите, слага последен печата на забвение на това дело. Дохажда министърът на правосъдието днес и ви казва res judicata - вие, юристите, знаете какво значи - трябва да се преклоните пред това определение на съда. Ние знаем тези постановления, по силата на които се разтурваха общини, за които се говори по отговора на тронното слово, и ако демократическата партия има особен грях пред българския народ, то е, че тя посегна и върху самостоятелността на съдиите, тя се промъкна за партийни интереси в съвещателната стая на съдиите, нещо, което досега не е бивало.

Обаждат се: Вярно

Д-р К. Провадалиев: Виновни ли са, и кои са те, то е въпрос, върху който по-нататък може да се разисква и говори. Действително, че ние тук, като законодатели, нямаме право да контролираме съдебните действия на органите на съдебната власт; то не е наша работа; но ние тук можем да се спрем само пред един факт: ако отговорността произхожда от София, от хора, които не могат да отговарят по обикновения ред пред съдилищата, а могат да отговарят по такъв ред, какъвто конституцията предвижда - с вот на Събранието - те трябва да бъдат съдени и наказани, за да се даде едно какво-годе удовлетворение на целия български народ. Че демократическото правителство се е почувствувало за виновно, показва фактът, че скоропостижно се повдигнаха тези углавни преследвания против длъжностните лица от военното и гражданското ведомства и веднага се покри тази работа с едно було. Ако демократическото правителство не беше виновно, ако не тегнеше върху неговата съвест този грозен грях, защо гласува 120.000 л. за пострадалите? Не е ли това косвено признание, че вие не можете да давате пари на престъпници? Тези, които са възстанали против реда и законността в страната, за тях мястото е в "Черната-джамия" или куршумът на улицата, както беше, но ако са били невинни, и вие съзнахте това и платихте, излиза, че българският народ трябваше да плаща вашите дивотии. Независимо от това, че платихте, но, ако мълвата е вярна - не знам, но вестниците нееднократно писаха - били са даже ограбени онези, към които се е простряла тази - щедра ръка да може да намали тяхната болка.

Г. г. народни представители! Нямам желание да приповтарям историята на тази грозна сеч; тя е една водевилна история на всинца ви известна; тя е една история, която не интересува никого, освен двама хора, за които не заслужва да се занимаваме тук като народни представители; но такова едно водевилно начало не трябваше да даде повод, за да стане това, което е станало в Русе. И за честта на българската армия, за честта на българското правосъдие и за честта на българския парламент, трябва да се намери кой е виновният и да се даде удовлетворение. За честта на армията, която е толкова скъпа за нас, г. г. народни представители - защото, когато се касаеше за кредита от 3.800.000 л., тук никой дума не обели, напротив, казахме: искайте; това, което искате, ако ви е малко, ще ви дадем още - за честта на тази армия, казвам, която толкова ценим, трябва да омием от мундиря на българския войник петното на братоубиец. (Ръкопляскане от болшинството и меншеството)

Председателят: Има думата г. Константин Кръстев.

К. Кръстев: (От трибуната) Г. г. народни представители! Не бих взел думата, ако интерпелаторът с повдигнатия въпрос не закачаше такъв болен въпрос, какъвто представлява русенската сеч. Той е важен в това отношение, защото няма по-голямо злодеяние да е станало не в България, не в Русе, а в света, и да бъде завършено тъй, както се завърши у нас. В Русе умряха толкова хора от насилствена смърт, останаха толкова хора осакатени - безспорно, в следствие на необуздани чиновници, които не разбираха своето положение, своето задължение, хора, които нямаха никакви добродетели в себе си, за да могат да посегнат да секат българския гражданин, така, както го сякоха - и след всичко туй, когато ви се напомни тук, вие видяхте, как се е завършило. Г. военният министър казва: делото е свършено, умрелите умрели. Виновни? Казал предшественикът му, че нямало виновни. (Смях) Г. министърът на правосъдието казва: делото е завършено, защото има определение на съда, и смях, смях за едно престъпление, каквото няма второ на света. Казват ни сега, че въпросът е завършен и затуй ние не можем да го повдигаме. Затова се повдига тоя въпрос в парламента, да видим тъй, както е той завършен, правилно ли е завършен или не.

Министър П. Абрашев: Вие чрез парламента това дело не можете да го възбуждате; знаете, че за това има закони.

К. Кръстев: Моля, не ме пресичайте. - Аз говоря, г. г. народни представители, от свое име, не от името на партията си; може тя да няма това мнение, което аз имам тук, но за това величайше престъпление българският народ, чрез своите представители, не може да се съгласи, че може да се завърши тъй, както се то завърши.

Обаждат се: Вярно. (Бурни ръкопляскания от болшинството и меншеството)

К. Кръстев: Там има унижение на българската армия, унижение на българското чиновничество, унижение на гражданина, защото животът на гражданина не е костувал нито един сантим в душата на хората, които са седели во главе на тая власт, бил той министър, бил той окръжен управител, бил той полковник или генерал, не затуй, защото не са българи, но затуй, защото са престъпници. Такива престъпници, за честта на държавните места, в които служат, не могат да получат одобрението на когото и да било, а най-вече на българския парламент.

Обаждат се: Браво!

К. Кръстев: Г. министър Малинов тогава попадна в една грешка, че той втикна партията си да защищава престъпниците, когато можеше партията му да вземе лаври, ако беше отишъл да преследва престъпниците. Аз мисля, че не само партията на демократите, но никоя партия няма интерес да защищава престъпниците. И когато г. Малинов говореше в отговор на интерпелацията, като извъртваше фактите, които са действителни, казваше, че войската е предизвикана от гражданството и затова войникът има право, при усмиряване на бунт, да стреля и убива. Не, вие тук изнесохте пред българското народно представителство един факт неверен, вие заблудихте народното представителство и затуй получихте одобрение на тая интерпелация, която ви се отправи.

Председателят: Моля, недейте полемизира.

К. Кръстев: Но не е тук въпросът, г. г. народни представители; въпросът е: може ли, сега българският парламент да счете, че това дело тъй, както е завършено, е неправилно завършено? Гражданският прокурор - с две думи ще кажа, аз картината не ще ви описвам, тя е грозна над грозните картини, не мога да я опиша - гражданският прокурор, казвам, прави своето разследване по длъжност, моментално, с всички снимки на местото, дето е станала случката, с разпитване на всички очевидци, и дохожда до едно заключение: тук има престъпление и престъпление човекоубийство, и то не едно, а 16 на момента, други 14 последвали в разстояние на няколко дни и около 30-40 ранени, които се влачат и досега; има престъпление, но понеже между тия престъпници има и военни, то не е от моя компетентност, като граждански прокурор, трябва да го предам на военния прокурор. Изтъква случая, че там, дето вие стреляхте, нямахте право да стреляте, защото там няма размирен народ, няма тълпа, няма хора, които да са се противопоставяли на властта, и ако властта е имала право и дълг да се намеси за въдворяване на реда, то е било на друго място, няколко часа по-рано, за което се отнася и заповедта на г. Такева, но не да се месите тук, дето хората отиват да си купуват лимонада и халва, там, дето се веселят, да отидете да ги биете и трепете. И ако още сега Вие, г. военни министре, не за друго, но за илюстрация на вашите служащи, които и днес служат във войската, преда ги биете я трепете. И ако още сега Вие, г. военни началници, които не признават или не се подчиняват на по-големия началник; има там началник, който е действувал въпреки всякакви правила на военния ред, въпреки всякакви правила на здравия разум, не на човек специалист.

Г. г. народни представители! Когато това дело попадна в ръцете на военния прокурор, след изучване на всички данни, които му са дадени готови, той няма нужда да събира други нови, а има само един дълг, всичко, като му е под ръка, да види, има ли тук престъпление или не, и за ирония на съдбата, един също такъв чиновник на държавната машина, прокурор, дохажда да ви казва: "Тук няма виновни хора; да се прекрати делото" - тъй пише военният прокурор, тъкмо диаметрално противоположно. "Да се прекрати", казва единият прокурор, а вторият казва, че тук има чиновници, виновни в това човекоубийство. Това е ирония. Когато делото дохажда в ръцете на генерал Николаева, повдига се интерпелация в Народното събрание. Г. Мушанов, друг министър, конферира какви обяснения да се дадат на народното представителство. Знаете ли, г. г. народни представители, че бившият военен министър прекрати това дело с една дума, която трудно ще прочетете: "Прекращавам. Военен министър". (Смях)

За честта на българския народ, за честта на българския парламент, трябва да се тури точка на тоя неправилен вот, трябва да се даде правилен ход на това дело, защото тук има човекоубийство не на един или на двама човека, а на маса народ, на гражданство, което е излязло вън на улицата. И по какъв ще да е ред, за честта, ако искате на днешния кабинет, на който всичките симпатии мои и на моите съграждани, от дето съм избран, трябва да се намери модус на това, ако даже е нужно, да се даде вот от Народното събрание за повдигане или продължаване на това дело. Аз моля това да стане. (Ръкопляскане от болшинството)

Председателят: Има думата г. Никола Мушанов.

Н. Мушанов: (От трибуната) Г. г. народни представители! За нещастната случка, станала в Русе на 28 февруарий, аз имах злощастието да отговарям като министър на вътрешните дела в кабинета на демократическата партия. Заради туй, погрешно се твърди, че г. Малинов или г. Такев са отговаряли на нея интерпелация; на нея аз отговарях.

Министър П. Абрашев: Пръв е взел думата г. Малинов да отговаря; отзаран четох интерпелацията.

Н. Мушанов: То бе на първия ден в същата неделя, когато стана случката.

Министър П. Абрашев: Не. Г. Малинов е отговорил на интерпелацията на 10 октомврий, а след г. Малинова е говорил г. Такев.

Д. Ганчев: Дневниците са тук.

Н. Мушанов: Минавам, г-да. Не ще да споря, защото имам тъкмо 15 минути.

Ако има, наистина, нещо тъжно, което тежеше най-много на нашите вратове, като министри от демократическата партия, това е случката, която стана на 28 февруарий в Русе. И ако имаше положение най-мъчно на политикан, който някогаш е отговарял в парламента, то е положението, което аз заемах, като министър на вътрешните дела.

Д-р К. Провадалиев: Като русенец.

Н. Мушанов: Извън че аз бях министър на вътрешните дела и бях по длъжност заставен да отговарям, аз съм същевременно и русенски гражданин. И най-важното е, че четирма души, които паднаха убити, бяха мои лични приятели: няма паднали хора там от друга партия. (Смях. Възражения от болшинството)

Председателят: Моля, тишина, г-да.

К. Кръстев: Не изнесохте фактите, както бяха.

Н. Мушанов: Г. г. народни представители. Имаше дечица, имаше жени, имаше всичко онова потресающе, за което ви се разправи. Ако четете отговора ми по интерпелацията, ще видите, че аз съм по-много скърбял от вас. Но фактът, че имам четирма мои партийни приятели убити, които с мене са работили наедно в Русе, е факт верен. Защо предизвиквате такъв бунт?

В. Кознички: Кажете им имената.

Председателят: Моля, тишина.

Н. Мушанов: Какви въпроси се повдигаха тогава? Да се подведе под отговорност властта, защото властта не е безучастна и в престъпленията, които станаха в Русе. Дебатира се дълго и широко. Тук г. Хаджиев разви интерпелацията си и някои представители вземаха думата. Този въпрос се свърши политически - тъй каза и г. Абрашев днес. Днес, г. г. народни представители, се повдига въпрос за отговорността на кого? На г. военния министър ли или на г. Абрашева? Тъй би трябвало да бъде, ако интерпелацията има своя цел. Но тя покрай тази отговорност иска да възбуди стария въпрос за отговорността на демократите по русенската случка.

Н. Николов: Не на демократите.

Н. Мушанов: И се повдигнаха два въпроса. Аз ще засегна много набързо тези два въпроса, защото искам да бъда верен на правилника.

Безспорен факт е, че както военните, тъй и гражданските съдилища се произнесоха по случката. Гражданският прокурор с едно заключение намира, че гражданските лица са невиновни, като казва, че съзира виновност у военните. Военният прокурор казва, че няма виновни у военните. Това са два положителни факта от страна на нашите съдебни власти. Поражда се във всеки един честен и добър българин въпросът: може ли да има такъв един скандал, по такава случка, срещу която се бунтува цялата обществена съвест, да излязат съдилища, установени от законите на страната, и да кажат, че няма виновни? Аз даже, г. г. народни представители, намирам оправдателен патоса и съжаленията на господата, които говориха тук, като повдигнаха същия въпрос. Те хвърлиха от тук обвинения върху властта, които аз днес трябва да отблъсна. Г. Кознички ви казва: следствието не беше напълно безпристрастно, а г. Провадалиев казва, че демократите се вмесиха в стаите на съдиите и ги накараха така да решат делото.

Д-р Н. Провадалиев: Това е вярно. Така разтурихте общините, г. Мушанов.

Н. Мушанов: Г. г. народни представители! Аз заявих някогаш и сега пак ще заявя, не за моята чест и за честта на нашата партия, а за частта на българското правосъдие, че никога не сме мислели, че то е способно да служи на нашите партийни цели по такава една нещастна случка. (Възражения)

Някой от представителите: То е служило.

Председателят: Тишина, г-да!

Н. Мушанов: И когато един прокурор като Алекси Попов, един от почтените прокурори, състави заключение, като прокурор на Русенския окръжен съд, в което изказва мнение, че делото трябва да се прекрати, и съдът го е прекратил, уверявам ви, че те са хора със съвест и могат да кажат, да-ли властта е влияла върху им. Същото ще ви кажа и за военния съд. Нека ви кажа това, което, може-би, сте чули. Най-напред, когато вестниците повдигнаха въпроса да отредим специална комисия, която да се занимае с това дело, ние отхвърлихме това. Защо? Защото не искахме да се хвърля съмнение, че гласим специален съд, специална следствена комисия, която ще изследва тази нещастна случка, която на времето си наскърби вас, а още повече нас, защото тя тежи на гърба ни като политическа партия, във времето на властвуването на която се случи. Оставихме същите съдии да изследват случката. Но има едно противоречие. Когато аз говорих по интерпелацията - съжалявам, че не можах да намеря да ви прочета истинските думи, които аз тогава казах - аз сам, като човек, чувствувах, че тук има виновници, защото, наистина, всеки един съвестен човек се пита: има убити хора, убити жени и деца, непричастни в никакъв бунт, най-поредъчни хора, и всички ония, които бяха там, бяха под риск да бъдат убити, как да няма отговорност? И аз се запитах, както и всеки ще се запита, не с насмешката и с думате на г. Абрашева, но сериозно като законодател, като съвестен народен представител: парламентът има ли сила да измени каквото и да е съдебно решение, даже погрешно, според вашата мисъл? Може ли парламентът в едно свое решение да каже, че военният съд, облечен с функциите на съдебната власт, или гражданският съд в Русе, облечен с функцията на съдебната власт - власти, разделени по конституцията, в които парламентът не може да се вмесва - може ли парламентът да каже: вие криво решихте делото, ще вземете отново да го решавате? Г-да! За бъдъщето на тая страна, на тоя парламент, на съдебните власти, недейте усвоява такъв прецедент, защото, ако влезете в този път, аз ви уверявам, че парламентът често пъти ще ревизира присъдите на съдилищата и аз не зная, кой гражданин би имал гаранцията да бъде спокоен в нашата страна.

Д-р К. Провадалиев: Има разлика между присъда и определение.

Н. Мушанов: Въпросът е свършен и г. г. министрите го полагат много правилно. Аз бих желал тия господа, които смятат, че има нови данни, да подновят това дело, и аз сам бих бил удовлетворен, ако властите, които са действували в Русе, могат да бъдат наказани за тази касапница. Недейте слага партизанлък в тая работа, недейте мисли, че министърът на вътрешните работи ще бъде отговорен за тази случка, защото, когато се внесе много партизанство, започваме да гледаме на сериозните работи в държавата несериозно. Но че властите, които са действували там, са извършили една лудория, аз го казах като министър на вътрешните работи тук. Това е моето разбиране като на човек.

М. Гайдов: Защо не ги наказахте?

Н. Мушанов: Но вие имате съдебни власти, които са издали известни решения; трябва да отидете да реформирате техните решения само по реда, който самите закони предвиждат. Може ли парламентът днес да реши, както искате вие, да се унищожат две решения? Г. г. народни представители! Ако мене визирате като виновен, бих изкупил сам виновността си с едно наказание, но никога българският парламент да не влиза в тоя път. Вие ще унищожите единствената гаранция, която аз смятам днес, че е гаранция за правовия ред - българските съдилища. Ние имахме един урок и този урок ни послужи много. Един въпрос, който се слага на българския политик, г. г. народни представители, той е следният: какво трябва да стане, когато има такива престъпления, да ги нарека, извършени при конфликта на две съдебни власти, които съществуват в страната - едната военна, другата гражданска, сè са съдебни власти, отделени една от друга. И когато тези власти дойдат в конфликт, както дойдоха по русенската случка, какъв е изходът? Трябва непременно един по-висш съд или друга една институция да разреши спора, който се повдига.

К. Кръстев: Съвестта на народното представителство.

Н. Мушанов: Не, Народното събрание не може да го разреши, и заради туй, когато изменихме конституцията, сетихме се за чл. 72 от нея, за специалната подсъдност на военните съдилища, и подирихме един начин, който да се уреди от законодателството, за да може, когато има конфликт между две власти, да се уреди този конфликт или този спор пак по законодателен ред. Там беше болното място. Този случай мене ми се представя да подкрепя, доколко реформата на чл. 72 от конституцията има своя резон, и да ви помоля, когато дойдем тук до въпроса за военните съдилища, да помислим, какво трябва да правим. Не че имаме съмнение във военната власт, като съд, но може най-добросъвестните военни съдии, от една страна, и най-добросъвестните граждански съдии, от друга страна, да имат съвършено противни мнения по оценката на известни данни при изследването на едно дело. Това е в реда на нещата. Защото съвестта и оценката на доказателствата не могат да се премерят с един аршин. Това трябва да е заключението.

Аз, като отхвърлям намека, отправен от г. Кръстева, че аз съм дал някакъв съвет за прекратяване на делото в Русе...

К. Кръстев: То е стояло цял месец във Вашето министерство.

Н. Мушанов: То е седяло, защото изучвах, както гражданското, тъй и военното.

Х. Попов: Какво право сте имали да го изучвате? Защо не сте оставили свободни съдиите да се произнесат?

Председателят: Моля, не прекъсвайте.

Х. Попов: Сам признава, че е изучвал делото.

Н. Мушанов: Аз изучвах делото, защото трябваше да отговоря на интерпелацията, направена от г. Хаджиева в Народното събрание, и аз трябваше непременно да отговоря, като се приготвя по въпроса.

М. Гайдов: Нямахте право да вземате от там сведения за интерпелацията.

Н. Мушанов: Ако ли вие, г. г. народни представители, тук ще ни измъчвате, когато идем да говорим по един въпрос, който повече иска обяснения, отколкото страсти, ще ми позволите да се осъмня какво ще направите по онази интерпелация, която ще дойде подир малко.

Председателят: Моля, г. Мушанов, на въпроса. Имате още две минути.

Н. Мушанов: Свършвам.

Г. г. народни представители! Вие сте болшинство, можете каквото искате да гласувате. Вие подвеждате под отговорност вашите министри, и аз се чудя, защо ги подвеждате. Те бяха прави, а вие им се изсмяхте. Но съдбата в България е такава, че ние, като опозиция, трябва да ги защитим. Но когато г. Провадалиев от либералната партия и г. Кознички от народно-либералната партия идат да хвърлят камък върху демократите, тъкмо борбата започва - сега е първият кьор фишек, а след няколко часа ще чакаме да чуем и втория.

Мнозина представители: Не е кьор фишек.

Х. Попов: Не влияли на правосъдието! Да се запише в протокола.

Председателят: Има думата г. Димитър Страшимиров.

Д. Страшимиров: (От трибуната) Г. г. народни представители! Желал бих да нямаме друг такъв нещастен случай да разглеждаме в нашия парламент - случай много деликатен, защото, ясно е, че онова, което съдилищата са решили, не е вече наша работа. Парламентът е законодателно тяло, и като законодателно тяло може да се сезира с въпроси от законодателен характер, а върху това още и с въпроси от политически характер. Прочее, позволете ми да потърся в дадения въпрос, да-ли има една страна чисто политическа, която да засяга непосредствено нас, като народни представители, или няма. Защото, ако отговорът бъде положителен, че този въпрос е само въпрос от компетенцията на един съд, а не на парламента, ние няма защо да говорим.

Аз мисля, г-да, че въпросът, който сам по себе си в тая форма, както се изложи от двамата г. г. министри, се представи изчерпан, би бил действително изчерпан, ако няма и други елементи в себе си. Аз съм убеден, че този въпрос е въпрос от политически характер. Едно обстоятелство имаше тогаз, което хвърля едно особено осветление върху въпроса. Тогаз нашият цар науми да отиде в Цариград; имаме едни притеснителни обстоятелства, които правеха политическите лица, водещи тогава интересите на държавата, чувствителни. Замесено беше лице от турско вероизповедание, от Русе в тая работа. Като е тъй, тези, които ръководеха страната в онзи момент, бяха силно чувствителни и искаха да свършат скоро със случката. Тъй като тълпата се възпротиви, за нас беше ясно, че имаше мотиви да затиснат случката с всички средства. Това дава особен характер, както казах, и особено осветление на случката. Предполагам, и трябва да се предполага, че лицата, които са дали първото разпореждане, са били афектирани от особени политически чувства, за да могат да затиснат онова, което ще бъде неловко от наша страна. Един път за мене е тъй, ние идем до нашите обикновени политически нрави, които у мене никога не са внушавали особено доверие. Всеки от нас е бил зрител как лесно нашата войска се впуща и удря със сабли, наранява и разгонва. Аз разбирам разгонване, то се практикува и в други държави, защото въпросът е да се запази установеният ред. В това отношение властта е всякога на мястото си, защото всяко нарушение на реда е вече едно беззаконие. А тъй като властта е поставена да запази обществената безопасност, тя трябва да действува. Но има особени схващания, които вървят и трябва да вървят паралелно със сигурността, с нравите на страната. Аз мисля, че авторитетът на една власт не всякога се поддържа с употребяване на шашки и куршуми. А у нас това се употребява тъй често или поне в случая се е употребило тъй лесно в Русе, че би трябвало да се мисли, че имаме работа с една тълпа, а не с разбрано общество. Едно разбрано общество ще подкрепи авторитета на властта само тогава, когато тая власт действува в името на законите, а не в името на туй, че със силата иска да възстанови най-лесно своя авторитет. Такъв авторитет е ефимерен. Имаме такива случаи, както казах, а най-трогателен и грозен е този, който разглеждаме тук и който не би трябвало да се случва никога у нас. Най-лесно, най-хубаво очертане, най-хубава илюстрация би могъл да даде следующият пример, ако си помислим такава обстановка: един войник, който стреля срещу един гражданин, който също тъй стреля, какво представлява той? Защото е имало револверни вистрели, както се каза. Аз мисля, че един гражданин, който стреля било против властта, било против когото и да е, той отговаря пред законите, на него предлежи съд; а един войник, който стреля, той е вече правосъдие, защото властта ние не можем да съдим там, където тя правилно е запазила своя авторитет. Като е тъй, бързото употребление на оръжието предполага, естествено, една друга санкция, че действително тая власт действува, върху тясно определени норми на законите. А кои са нормите на закона за подобни случаи? Те се знаят. Аз разбирам едно движение на тълпа против властта да се схване тук като противозаконно само тогава, когато е организирано съпротивление на законния ред. Властта тогава не е имала пред себе си една организирана тълпа с отявлената мисъл да се противи на законните действия на същата власт, а е имало едно избухване, както и някои се произнесоха, едно опиянение за един дребен случай, за което опиянение и увлечение съдът предвижда съвсем по-меки наказания, отколкото за посегателство на държавния строй. Като вземем случката под тая смисъл, че не е от естество на бунт, на комплот, а е едно случайно избухване, и при това за една много идилична случка, която на мнозина даже може да се прости, трябва да се разбере, че тая власт е превишила себе си, отишла е по-далеч в тълкуването на явлението.

Щом вземем тази норма, ние идем до едно действително по-обективно схващане на цялата случка. А обективната оценка в дадения случай нам е потребна, за да имаме една изходна точка Защото, г-да, не бива да забравяме още една друга страна в нашите нрави, и аз я схващам в случката. Аз разбирам, че непременно зад външната, реалната страна на случката, има една задкулисна страна - нея я подсказаха; имаше един скрит двубой между правителството и между противниците опозиционери, но тя не можа достатъчно да се изтъкне. Както обикновено бива, в нашите политически нрави всеки местен партизанин и партиен деец гледа да използува случката, за да може да постави в неловко положение правителството, и то при един чувствителен акт. Тогава правителството имаше да изпълни един чувствителен акт - да придружи владетеля на страната до Цариград. Това беше едно важно обстоятелство и при този случай трябваше да се направи нещо, което да шиканира тоя акт и да обезсили правителството. Такова едно тълкуване лесно се схваща, ако се вземе пред вид - както надълго и нашироко се говори - че зад тази тълпа, която е играла хора и е влизала в участъка, са стояли видни политически лица, които, по всяка вероятност, са се радвали, че създават затруднение на правителството в един важен момент. Разбира се, че нашите политически нрави допущат тези шикани. В такъв един вид, щом ние имаме слабост да се шиканираме, да излизаме на двубой, естествено е, че в този двубой се явява и противодействието на самото правителство и на всичките органи на правителствената власт. И туй противодействие на властта си служи със средствата пак на властта в името на закона. Сега, доколко е приложен законът и доколко случката е била чиста от престъпно съдържание, а не увлечение с политическа игра, там вече трябва да се намери една обективна оценка. Ние сега имаме нови случки, напр. в Хърватско, случват се не комплоти, и там падат убити хора. Тази случка там не е открила политическа, партийна борба; там има натиск от страна на властта да действува в известни политически посоки, а има и тенденция отдолу да се парализира туй действие на властта. Ето ви друг двубой, и на този двубой има жертви. Тези жертви, които паднаха в Русе, сè бяха жертви на един двубой, малко-много скрит, защото у нас работите малко-много се маскирват. 3а мене е важно да се дойде до една определена преценка, да може да се намери една обективна оценка на факта. Обективната оценка властта е схващала тъй: като е имала пред вид, че зад тая невинна тълпа, която се е състояла в голямо количество от деца и жени, е имало скрити подстрекатели, тя е желала непременно да сдържи своя авторитет и е дала известни разпореждания. Тези, които са изпълнявали тези разпореждания, по същия начин са вървели, прямолинейно и афектирано са изпълнили една бързо и енергично дадена заповед. В такъв един вид ние бихме могли да вземем едно решение, каквото ние благоразсъдим, и то няма да бъде никакъв блам за никое съдилище. Аз намирам, че съдиите са решили и взели своето заключение в името на известни законни норми, които напълно ги оправдават, че са действували законно, в кръга на своето пълномощие. Но вън от туй, ние схващаме скритата пружина на въпроса. Аз намирам, че тук има превишение на властта, exces de pouvoir - от страна на тези, които са представлявали тогава властта. И тъй като това тяхно действие е костувало живота на толкова лица, на толкова български граждани, нам, без никакво гризене на съвестта, се налага дълг да намерим тези виновници и да ги извадим по какъвто и да е начин. Не трябва да се забравя, че в други културни държави има даже специални случаи за ревизиране на едни съдебни окончателни решения. Не искам да споменавам примери, не е важно, но това не е позор, не е безредие, както апелираха някои, защото, ако от тук има апел да зачетем властта или авторитета на съдилищата и да не разсъждаваме по-нататък и ако от тук има заинтересовани лица - само някои говорят пак в същата смисъл - естествено, на тях трябва да гледаме на прямо заинтересовани лица, а парламентът е заинтересован само с едно: да защити добрия правов ред в страната и, второ, да допринесе туй, което може да допринесе за добрите нрави в бъдъще. Случката не е нито за правов ред у нас, нито за добрите нрави. Аз ще гласувам за добрия правов ред и за добрите нрави в страната. Добрите нрави в страната изискват за в бъдъще нито на военните, нито на гражданските власти да се позволи превишаване на властта, и при това и такова лесно посягане на свободния гражданин. А второ, добрите нрави и правовият ред изискват една строгост от най-висшия институт в страната, самият народ чрез своите представители да бъде строг, да намери виновните и да ги накаже. (Някои ръкопляскат)

Председателят: Има думата беленският народен представител г. Георги Губиделников.

Г. Губиделнинов: (От трибуната) Г. г. народни представители! Г. г. ораторите, които взеха думата по интерпелацията, направена от г. Николова, показват едно важно обстоятелство, че както парламентът, представен от всички фракции и партии в страната, а така също и българският народ по този въпрос до днешен ден не е удовлетворен. Не е удовлетворен той по тази проста причина, защото хората не могат да разберат с обикновения прост ум, как е възможно в една страна, където съществува правов ред, да се извърши посред пладне едно такова жестоко престъпно деяние, без да има за това нито едно лице виновно. Трябваше да бъдете в Русе него ден, за да видите картината, която представляваше този печален ден; трябваше да видите колко хората бяха проникнати от най-жестоки чувства против лицата, които направляваха тази работа, и колко средства, е трябвало да се употребят, за да се запазят пък те от народното възмущение. Тогавашният министър г. Такев посети нашия град, и той може да бъде свидетел за почестите и за честта, които русенци тогава му направиха. Един български министър, за срам на страната, трябваше да се крие из тъмните улици, за да може да отиде било до болницата, било до окръжното управление, и трябваше да стои по часове на едно място, за да не го види тълпата и да не се нахвърли върху него. Сега, когато това събитие така се затвори и когато зарад него няма нито едно отговорно лице, по моето разбиране, прави се едно, основателно или не, натякване, по повод на изказаните думи, че правосъдието не е било безпристрастно, защото му било уж влияно, обстоятелство, за което нямам данни да го твърдя; от друга страна, военният министър, за да запази военните, санкционира заключението на военния прокурор, и по този начин чрез изхода на това дело се компрометират, според мене, два съществени института, много важни за правилното развитие на страната. Това е най-малката сянка, която може, основателно или не, да се хвърли върху нашето правосъдно дело, и упрекът, който се хвърля, основателно или не, върху военния мундир. От трета страна, иде едно правителство, което се солидаризира напълно с извършеното, приема го, че то е станало правилно, т.е. избиването на български граждани станало по установения ред (Смях). И по този начин, от една страна, съдебната власт свърши своята работа, военните казват, че са невинни, българското правителство в лицето на тогавашния свой представител заявява пред парламента, че всичко това, което е станало, е станало много редовно, и заради туй няма никаква отговорност.

Повтарям, нямам намерение да упреквам правилността или не на воденото тогава съдебно дело, защото нито съм го изучил, нито съм имал възможност да го изуча, за да мога да кажа как е водено, нито пък съм изучил онова на военните власти; по едно нещо, което трябва да се отбележи и което, според моето мнение, даде неправилен ход на всичката тази работа, е, че кабинетът на уважаемия г. Малинов не трябваше да се солидаризира с действията на г. Такева, тогава техен другар. За честта на демократическата партия, тези господа трябваше да помолят г. Такева да се отстрани от властта, за да може по този начин демократическата партия велегласно, на всеуслишание да заяви, че тя дава пълна свобода на компетентните съдебни власти да действуват законно, защото те даже не жалят своя другар, докато самите власти по надлежния ред не се произнесат за неговата виновност, или пък за неговата невиновност, защото по нас, поне в Русчук, се обяснява, че нещастната случка се дължи на изричната негова заповед, дадена от него от тук, на местните власти - правилно ли са я разбрали или не, не е мястото тук да обсъждаме - но въз основа на тази делегация, дадена тям по телефона или телеграфа, те пристъпят по-нататък да действуват, без да отидат на самото място да се удостоверят, да-ли действително в момента има такава престъпна тълпа, която е имала намерение не зная какво да прави, или пък са просто хора, които се веселят по обикновеному на заговезни, както става всяка година в Русе. Ето защо сега пред нас тук, в парламента, въпросът се представлява малко опако. Защо? Интерпелацията, която се прави, има собствено следующето заключение: известно ли е на г. министра на правосъдието, както и на г. военния министър, какво е станало с делото и има ли виновни. Хората какво можеха да отговорят, освен онова, което действително съществува и което го чухме да се казва, както от г. министра на правосъдието, така и от г. министра на войната. Какво трябва да правим сега? Значи, и ние трябва да направим същото, каквото е станало досега - едни действували правилно, други действували правилно, убиват, убиват, няма виновни в тая работа. С туй ние ще удовлетворим ли обществената съвест, ще възстановим ли честта, ще омием ли петното на военния мундир и честта на нашето правосъдие? Не, защото, казват ни тук от червената трибуна, че това нещо вече не може да бъде. И са прави. Вярно е, че по действующите закони определенията и заключенията на съдебните власти са окончателни дотогава, докогато не настъпят нови обстоятелства, предвидени у нас в углавната и гражданската процедура. Можем ли ние да решим сега въпроса в качеството ни на парламент? Не. Ние не сме доволни от тези съдебни актове, а искаме непременно да се поднови отново делото. Но не можем да направим това, ако почитаме постановленията на законите в страната. И тази интерпелация, според мене, е погрешно редактирана, защото не може да има практически резултат. Аз бих гласувал, ако г. интерпелаторът направи декларация, която да има практически резултати, защото считам, че съдебните власти, зад които са прикрити г. г. министрите, са се произнесли по деяние за обикновени престъпления; зарад тях, може-би, юриспруденцията да твърди, че тук има вече chose jugee, но въпросите по дела политически и по дела, за които отговорните лица са дали заповедите, напр. да-ли е отговорен тогавашният министър, който е дал тая заповед и да-ли не трябва да стане разследване по тоя въпрос, а така също правилно ли е действувал военният министър, когато е утвърдил постановлението на военните власти, са въпроси, които, според моето разбиране, стоят отворени, и те се намират в ръцете на парламента, ако той бъде сезиран с едно подобно предложение. (Някои ръкопляскат)

К. Кръстев: Г. председателю! Аз предлагам един дневен ред.

Председателят: Дайте го.

Г. г. народни представители! Постъпил е следующият мотивиран дневен ред от г. Кръстева:

(Чете) "Народното представителство, като изслуша интерпелацията по русенската сеч на 28 февруарий 1910 г. и обясненията на министрите на войната и правосъдието, изказва дълбоките си съжаления за невинно пролятата кръв и се надява, че правителството при новооткрити обстоятелства ще даде по-нататъшен ход на делото по тая грозна сеч, за да се удовлетвори обществената съвест, и минава на дневен ред".

Понеже няма депозиран друг дневен ред освен този, ще го положа на гласуване и моля г. г. народните представители, които приемат този дневен ред така, както е формулиран, да си вдигнат ръката. (Болшинство) Приема се.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2006
Русенската "кървава сватба". Съст. Николай Ненов и Тодор Моллов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.