ПРЕДГОВОР

Беньо Цонев

web | Родна китка

Откак боравя с нашите народни песни, за да ги проучвам откъм език и стил, отбелязвал съм си ония от тях, които изпъкват между другите с художествен строеж и замисъл, отбелязвал съм ги винаги с една и съща мисъл на ум - да издам някога една сбирка отбрани песни, та да се види в едно събрана хубостта на българската поезия. С тая мисъл бях събрал кое от печатни сборници, кое от лични записи, доста голям брой народни песни, които чакаха сгоден час да видят бял свят. И сгодният час наистина дойде, когато по високопохвалния почин на г. министъра Пешева при нашето Просветно Министерство се основа особен Просветителен Комитет, който да избира четиво за читалищата в новите земи. В тоя Комитет покрай другите четива стана дума и за народните песни като твърде сгодно четиво за народа; но ето че за тая цел нашите досегашни сборници не са пригодни - било защото съдържат повече, отколкото е нужно, било че съдържат твърде малко, било най-сетне пък и защото не могат да се намерят вече. Тогава поех аз върху си тая грижа да стъкмя наръчен сборник от народни песни, който да запълни една истинска нужда в нашата книжнина, сборник, който да съдържа като в една отбор китка най-хубави цветя от нашата народно-словесна градина. Защото, право да си кажем, не всичко що е печатано до сега като народна песен е за пред хора; печатало се е често без оглед на форма и съдържание, печатано е, без да бъде приложен по строг избор и вкус. И за чудене е, че първите наши сборници съдържат и по избрани песни от сетнешните; в по-ново време като че ли преодоляха научни цели пред художествени, затова и в новите наши сборници имаме вече огромен материал за народоука и диалектология, но художественото в тях се на просто губи, защото не е било избирано. А време е вече, след като се натрупаха толкова сборници, да поработим върху тях да ги използуваме както за научни, тъй и за художествени цели.

Тая книга, на която давам име "Родна Китка", съдържа покрай печатани вече народни песни още и много от частната ми сбирка; защото още от млади години съм записвал песни от покойната си майка и от нейна една приятелка и добра певица Йона Петкова; много песни съм записал и през моите научни пътувания по България, а в София съм записвал песни от г-жа Елена Панчева и от сестра й Яна Дончева. Тъй събраните песни бяха пак претърсени и отбрани, тъй че в тая сбирка влезе само половината от събрания материал. Тука не влязоха напр. същинските юнашки песни, защото нарочно се ограничих само с тъй наречените женски песни, понеже те именно, са нашата народна гордост; те са драгоценни бисери, с които нашата народна поезия може смело да съперничи с поезията на всички народи. В женските или битови песни е отразена цялата живинка на българския народ от люлка до гроб; те са вярно огледало на всичко, що българин и българка преживява в радости и скърби, в делник и празник. Особено пък жената, българската жена - селянка и гражданка - изпъква в тия песни с достойнство и величие като мощен фактор, фактор често пъти по-деятелен и от мъжа! Мома ли е тя, съпруга или майка, тя е винаги жива, досетлива, пъргава и винаги мъжу помощница с думи и с дела: лудо-младо не знае, как да си невяста избере - жена ще го на ум научи; момък, изгубил ума и дума по своята изгора - пак тя ще му даде ум и разум. А коя ли страна от женското сърце не е засегната в тия женски песни! И моминска любов, кога скромна, кога буйна, и сестринска обич, и майчинска милост по изгубено чедо, и тежко тегло съпружеско, от което жената само тихичко се оплаква - всичко това е в китни стихове представено, с нежни думи изказано.

Ако нашите поети знаеха какво богатство се крие в народната ни поезия, те биха по-често посягали към тая неизчерпна рудница, било за да обогатяват стила си с художествени обрати, било да заемат поетични мотиви, каквито народът ни е запазил през вековете, мотиви уж стари и препрости, ала вечно свежи, както са свежи и преснодъхи цветята по нашите балкани.

При избора на песните съм гледал да бъдат по възможност от централните наши области, дето се пеят още най-хубави песни и дето българският говор е запазен в кристална чистота; именно тоя говор трябва да стане един ден регулатор на общобългарския книжовен език.

Прието е, народните умотворения да се пишат фонетично, обаче аз не употребих напълно фонетичен правопис, защото не исках да ги отдалечавам твърде от книжовната реч; само изоставих ония букви, от които няма нужда ни в книжовния ни правопис, защото смятам, че бих загрозил хубавата народна реч, ако й натрапех излишни букви! А за източният изговор на приех такова означение, което примирява най-добре и двата изговора.

Разпределението на песните в деветнайсет отдела не е класификация, а само случайна групировка на ония мотиви, които влизат като части от тая сбирка - без никаква претенция на точност или научност!

* * *

През време, когато науката немее пред величието на това, що се твори с пушка и нож, аз посегнах към онова творчество, що е творил народът ни през мирни години, за да покажа, че тоя наш народ е тъй също мощен творец на поетични ценности, както е мощен победител на бойните полета.

София, 1916.
Захванах на 14.ІV.
Свърших на 25.VІ.

© Беньо Цонев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.