БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Тодор Моллов

web | Родна китка

Антологията "Родна китка" (с подзаглавие "Отбор народни песни"), която е съставена и наредена от известния ни лингвист проф. Беньо Цонев, е издадена през 1916 г. - само година преди излизането на "Книга на песните", представителната подборка на Пенчо Славейков. Тези две антологии имат редица сходства - целят представянето на най-доброто от българския фолклор, при това в подбор от всички дялове на Отечеството, държат на едноличните естетизирани преработки на оригиналните песни не само (и не толкова) в областта на езика, но и на формата и на съдържанието, което е особено важно за по-нататъшното (вече "книжовно-репродуцирано") битие на песните. Макар че тези намеси придават уникален "авторизиран" характер на народните творби (поради което няма да ги срещнем в сериозните научни изследвания), посочените две антологии стават изключително популярни сред интелигентните читатели. Доказаните високи качества на техните съставители им придават характеристиките на емблематичен (и важен за нас днес) културологичен "срез", който ни разкрива реалните параметри на функционирането на българската народна поезия сред интелигенцията - нещо като "златно сечение" на мястото на фолклора в българския културен живот в периода "между войните".

* * *

Още през следващата година - 1917, антологията на Беньо Цонев е преиздадена в 2 части, наречени "Отбор народни песни" в рамките на "Походна войнишка библиотека" (№ 36, № 37; без отбелязване на името на съставителя), предназначена за четене от българските войници и офицерския състав по времето на Първата световна война. Този избор едва ли е случаен в контекста на усилията на българските учени да подпомогнат действията на нашата армия в териториите, населени с българско население. Техните доклади могат да се видят в книгата "Научна експедиция в Македония и Поморавието. 1916" (София, 1993). Показателно е обкръжението на тази антология сред останалите книжки в "походната библиотечка" - тя стои наред с творби на изтъкнати представители на световната класика (Сервантес, Пушкин, Гогол, Чехов, Тургенев, Сенкевич, Братя Грим и Андерсен) и на най-доброто от българската литература (В. Друмев, Л. Каравелов, Ил. Блъсков, Ив. Вазов, З. Стоянов, Ст. Заимов, Ц. Церковски, М. Георгиев, П. К. Яворов, Е. Пелин, Й. Йовков).

Тази съ-редност не бива да ни изненадва - тя очевидно е резултат от строго промислената стратегия на главния редактор на поредицата, който се е постарал да балансира съотношението между томчета със сериозна литература и такива с фолклорни (и авторизирани фолклорни) творби. Във втората група може да се оразличат две подгрупи - на приказките (авторизирани и народни - "Приказки от Бр. Грим", № 9; "Приказки от Андерсен", № 26; "Български народни приказки", № 30) и на песните (авторизирани и народни - "Песнопойка", № 12; "Отбор народни песни, І - ІІ", № 36 и № 37).

* * *

Предвид отбелязаните особености в модела на съставяне и редактиране на антологията, ние предлагаме на читателя и Предговора на Б. Цонев към "Родна китка". За жалост в него отсъстват по-ясни данни кои от песните са новозаписани и кои са преработени по-стари записи, напълно отсъстват и данните за местата на всички записи. Нашият опит в преиздаването на най-известните фолклорни песенни антологии би могъл да позволи идентифицирането на една част от песните в "Родна китка", но дори и тогава щеше да се наложи съредното издание на оригинал и авторизиран текст при всяка песен - начинание, което излиза извън концепцията на досегашната ни практика.

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006