98. ЗАВИСТЛИВА СНАХА

Родна китка

Честита била Калина
със девет мили братя!
Кой отде иде носи й -
кой чехли, кой па местьове,
а бай й Йован донесе
двой чехли и двой местьове
и едно влашко ноженце.
Пукна се, тресна Тодора,
йовановата невеста -
от яд не може да ходи,
от жал не може да дума;
чуди се, мае Тодора,
какво зло да му направи.
Па влезе в мала градина,
пчелин е кошер стърсила.
Та па на дюкян отиде
и на Йована думаше;
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дюкян,
та пиеш вино червено
и бистра върла ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що се е дома сторило -
Калина го е сторила,
пчелин е кошер стърсила!
Йован Тодори думаше:
- Либе, хубава Тодоро,
това за това да бъде,
ала теб дано не бъде -
аз ща кошери па' купи,
сестра Калина - не мога!
Та па си дома отиде;
чуди се, мае Тодора,
какво зло да му направи;
па влезе в нови обори,
враня му коня прободе,
та па на дюкян отиде
и на Йована думаше:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дюкян,
та пиеш вино червено
и бистра върла ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що ти се й дома сторило -
сторила го е Калина:
враня ти коня пробола
с нейното влашко ноженце,
що, й го армаган донесе!
Йован Тодори думаше:
- Иди си дома, Тодоро,
това за това да бъде,
ала теб дано не бъде!
Аз ща си коня па купи,
сестра Калина - не мога!
Чуди се, мае Тодора,
какво зло да му направи,
та па си влезе у къщи,
мъжко си дете прободе,
нички го в люлка турила,
та па, на дюкян отиде
и на Йована говори:
- Либе Йоване, Йоване,
ти седиш, либе, на дюкян,
та пиеш вино червено
и върла бистра ракия,
ала не знаеш, либе ле,
що ти се дома сторило
сторила го е Калина
с нейното влашко ноженце
мъжко ти дете пробола,
нички го в люлка турила!
Тогаз е станал млад Йован,
та па си дома отиде
и Калина си питаше:
- Калино, сестро Калино,
ти ли ми стърси кошери?
Ти ли ми коня прободе?
Ти ли ми закла детенце?
А Калина му думаше:
- Йоване, бате Йоване,
ако съм това сторила,
на място да си остана,
мраморен камък да стана!
Тогава дума Тодори:
- Тодоро, либе Тодоро,
ти ли ми стърси кошери ?
Ти ли ми коня прободе?
Ти ли ми закла детенце?
А Тодора му говори:
- Йоване, либе Йоване,
ако съм това сторила
на място да си остана,
мраморен камък да стана !
Доде Тодора издума,
на място си е остала,
мраморен камък станала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.