96. ЛЮБОВ И ЗАД ГРОБА

Родна китка

Изяснило се небето,
нашарила се земята
с различно цвете шарено,
повече ружа алена
и бяла лоза винена;
под лоза Милчо седеше
и милно Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
ако се с Янка не вземем -
кога се Янка годява,
аз да се болен разболя;
кога се Янка зажени,
аз да се с душа разделя;
кога си Янка венчават,
и мене да си опяват;
кога си Янка извеждат,
и мене да си изнасят;
по Янка свахи да пеят,
по мене сестри да плачат!
Каквото рече, тъй стана -
кога се Янка зажени,
милчо се с душа раздели,
кога са Янка водили,
и Милча са изнасяли;
по Янка свахи пееха,
по Милча сестри плачеха;
па се пред черква срещнаха;
Янка си дума деверем:
- Девери, стари кумове,
булка под було не дума,
но азе ще ви продумам
и молба ще ви помоля,
мънинко да ме пуснете,
със Милча да се простиме,
че сме се много искали,
ала се двама не зехме!
Не сетили се девери,
девери, стари кумове,
а са невеста пуснали
със Милча да се прощава.
Докат се Янка простила,
тя се със душа раздели;
па са ги двама опели,
опели и погребали:
Янка невеста - пред черква,
а Милча - зади черкова.
Над двата гроба израсли
две тънки вити фиданки:
над Янка тънка топола,
а нади Милча бор зелен,
та се през църква превели
и се с върхове срещнали,
срещнали та прегърнали.
Де кой ги видя, смили се
и дребни сълзи порони.
Янкина мила майчица
със студна вода залива;
Милчова майка-мащеха
със вряла вода залива,
корени бору да суши,
ала си борът не съхне,
а пуща корен под земя -
да се с топола състави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.