95. РАДА И ДУНАВ

Родна китка

Рада на Дунав стоеше,
бяло си лице миеше
и на Дунава думаше:
- Дунаве, бели Дунаве,
като ми течеш, Дунаве,
отгоре, Дунав, надолу,
през толкоз земи широки,
нийде ли, Дунаве, не видя,
моето либе Стояна?
Дунавът дума, не дума,
ала на Рада продума:
- Видях го, видях, Радо ле,
във понеделник утрина,
га бяха петли дваж пели,
дваж пели и потретили,
три си гемийки минаха,
първата Стоян караше,
със меден кавал свиреше
и със кавала думаше:
- Радке ле първо венчило,
щеш ли ме, Радке, забрави,
забрави, Радке, преболя?
- Забрави ще те Стояне,
га бели Дунав пресъхне,
да стане дребни отоки,
пилците да го изпият;
кога го с лоза посадят,
от лоза вино да стане,
от вино бяла ракия,
да пия да се опия -
тогава ща те забрави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.