77. ПЕНЧО И СТАНА

Родна китка

Пенчо на Станка думаше:
- Станчице, мома хубава,
аз съм те, либе, залибил,
ама защо ли и за какво?
Ти си сир'машка дъщеря -
баща ти стърже вретена,
а майка ти ги продава
за ока брашно из село.
Станка на Пенча говори:
- Пенчо ле, чорбаджийо ле,
добре ми каза таз дума!
Нали ме не щеш, иди си,
иди си търси богата!
Пенчо си у тях отиде.
За Станка дошли сгледници
и Станчица се сгодила.
И Пенчеви са канили
на годеж и на засевки.
Баща му й майка отишли,
крина са брашно занесли
и пълен медник със вино.
Пенчу се жалба нажали,
на мала протка отиде
и на Станчица думаше:
- Станчице, севда геляма!
Азе се, Станке, шегувах,
пък ти го хвана истина!
А Станка си му говори:
- Със мома шега не бива!
Пенчу се жалба нажали,
няма кой да го раздума,
па си е у тях отишел,
в тяхната мала градинка,
под петровката ябълка;
червен си пояс разпаса,
на ябълка го преметна
и там се Пенчо обеси.
Никой го не е съгледал,
пак го е Станка видяла,
па си се Станка затече,
пояса с ножче отряза
и си на Пенча думаше:
- Какво щеше, Пенчо, да сториш!
Кога дочула майка му,
майка му още баща му,
годеж са скоро върнали
и са за Станка пристали,
Пенча за Станка годили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.