74. МАЛЪМКА

Родна китка

Залиби Нико Малъмка,
Малъмка младо девойче,
либи я Нико, лъга я
от малка дор до голяма;
когато да я поиска,
майка му не ще Малъмка,
а иска другоселчанка,
искала и направила.
Дигнали свадба голяма;
кога за булка да идат
мама Николу думаше:
- Никола, мамин Никола,
недей минава отдолу,
отдолу край Малъмкини:
Малъмка седи на пътя
със жълти чехли на пребуш,
със бяла риза свилена,
Малъмка ще те прокълне;
нейна е клетва лошава -
да те, Никола, не стигне!
Не мина Нико отгоре,
а мина Нико отдолу,
отдолу край Малъмкини:
Малъмка седи на пътя,
със жълти чехли на пребуш,
със бяла риза свилена,
не го й Малъмка проклела,
най си го кротко попита:
- Никола, либе Никола,
хубаво ли ти й булчето,
сладко ли дума като мен,
има ли моя срамен глед,
има ли моя мъдър ход?
Никола дума Малъмки:
- Малъмке, либе Малъмке,
мама е нея избрала,
и мама нея ще води!
Като се назад върнаха,
сички от кола слязоха,
само Никола не слиза,
а си на майка думаше:
- Утре е делник, понеделник,
аз ще с кирия да ида;
подай ми, мамо кавалът,
че аз без него не ходя!
Потегли Нико с кирия,
потегли девет кервана,
най-напред върви Никола,
край Малъмкини минава
И с меден кавал засвири,
кавалът свири, говори:
- Къде си, малка Малъмке,
в коя ли тясна улица,
я излез, мила Малъмке,
я излез да се видиме!
Отде го зачу Малъмка
и на майка си думаше:
- Ще ида, мамо, за вода
на долни бистри извори!
Па грабна стомни шарени
и си на извор отиде;
там си завари Никола -
поеше руси биволи
и си Николу думаше:
- Никола, либе, Никола,
я дай ми, либе, ножчето,
ябълка да си разрежа,
ябълка, дето й ходила
из ергенските пояси,
из моминските колани!
Нико й ножче подаде,
ябълка да си разреже,
ала ябълка не сряза,
най се в сърцето прободе!
Николу жалба дожаля,
па грабна ножче кърваво -
и той се в сърце прободе,
и си Малъмки думаше:
- Лежи, Малъмке, да лежим,
с един поп да ни опеят,
в един гроб да ни заровят!
Майка му каил не стана:
не ги зарови в един гроб,
а ги зарови в два гроба:
Никола отпред черкова,
Малъмка зади черкова.
На гробе са им посели
до две ми лози винени.
расли са лози, порасли,
та се през черква съплели,
червено грозде родили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.