70. ИЗНЕВЯРА

Родна китка

Иванчо дума Иринки:
- Либе Иринке, Иринке,
дай ръка, либе, прощавай,
че сме се с тебе либили!
Азе ще ида, Иринке,
на Сливен града голяма,
че ме е мама годила
за белолика сливненка:
на лице бяла-червена,
на снага тънка-висока
като фиданка в градина.
А Иринка му думаше:
- Иванчо, либе, Иванчо,
кат' те е майка годила
за белолика сливненка,
де ни остаха, Иванчо,
сладките наши приказки?
Помниш ли, либе, знаеш ли,
кога се двама либехме
в вашата мала градинка,
под ваш'та вишня череша?
Вишни череши беряхме,
у престилка ги туряхме,
и сладки думи думахме
ний верно да се либиме!
Иванчо, либе, Иванчо,
де ни остаха думите?
Буйна ли вода притече,
та ни думите отвлече?
Буен ли вятър повея,
та ни думите завея?
Просто да си, либе, от мене,
ала от Бога да не си!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.