66. СТАНКА

Родна китка

Израсло ми явор-дърво
у Станкини равни двори;
вършето му в сине небе,
корени му в черна земя,
клоните му сянка правят
на моми и на ергени
и на малките подевки.
Чуло се е чак до царя,
та си пратил два улака,
два улака, два юнака:
- Скоро, бърже, два улака,
да идете у Станкини,
у Станкини равни двори,
отсечете явор-дърво,
издялайте тънки свирки,
тънки свирки разговорки,
засвирете, затръбете,
да се чуе на широко,
на широко и далеко -
коя мома либе няма,
д' иде царю любовница,
враню коню стопаница.
Послушаха два улака,
два улака, два юнака,
отидоха у Станкини,
у Станкини равни двори,
отсякоха явор-дърво,
направиха царю свирки,
царю свирки и кавали,
засвириха, затръбиха,
и от свирки думи думат:
- Коя мома либе няма
д' иде царю любовница,
враню коню стопаница.
Дочула ги Станкината,
станкината стара майка,
та па си им говореше:
- Два улака, два юнака,
моя Станка либе няма
тя ще може царю д' иде,
царю д' иде любовница,
враню коню стопаница.
Дочула е тънка Станка,
тя на майка си говори:
- Мълчи, мале, онемяла
онемяла, ослепяла!
За Стана ли либе няма?
Стана има три либета -
едното е у София,
другото е в Каменица,
третьото е у селото.
Тоя, що е у София,
София го набедила,
набедила, обесила;
Тоя, що е в Каменица,
камъни го затрупали;
щото ми е у селото -
дай му, Боже, дни, години
с него да се кердосаме!
Сбъднала се пуста клетва,
даде Господ това стана:
що й беше у София,
софия го набедила,
набедила, обесила;
що й беше в Каменица,
камъни го затрупали;
що й беше у селото,
дал му Господ дни, години
и с него се кердосала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.