44. МИЛА ЗАГОРА

Родна китка

Засвирили ми са, Яно, мари Яно!
Засвирили ми са два рога ковани,
два рога ковани и два нековани.
То не са ми биле два рога ковани,
току ми са биле две моми загорки;
от Загора идат, за Загора плачат:
- Загоро, Загоро, мило наше место,
лично та обично, яко хлебородно!
По дваж на година жънем и вършеем,
жънем и вършеем, косим и береме;
по триж на година бял трендафил цъфти,
по триж на година кошери се роят.
А ти, Романио, пуста останала,
пуста останала, равна се сравнила!
С девет братя дойдох, с едного останах,
и той болен лежи горе в планината
под дебяла сянка, при вода студена.
Ка' ще дома д'ида, ка' ще майци кажа?
Нали ще ме пита моя клета майка:
"Яно, мари Яно, моя мила щерко,
яно, мари Яно, кам ти девет братя?"
Пък аз ще й кажа: "Мале, мила мале,
моите мили братя? Те се изжениха!"
А тя ще ми каже: "Яно, мила щерко,
кам ти девет дари от деветтях снахи?"
Пък аз ще й кажа: "Мале, мила мале,
дадоха ми, мале, девет черни кърпи!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.