40. ЖЕРАВИ

Родна китка

Караш ме, мамо, биеш ме,
яла ще плачеш за мене!
Толкова си ме търпяла,
още ме малко потърпи -
дуру петлите пропеят,
пропеят и да повторят.
Ще стана, мамо, ще ида
в крайнина, мале, далечна
дето пилците отхождат,
пилците - сиви жерави,
най ще те питам, мале ле:
"Кога чуждинче загине
на чужди, мамо, вилает,
чуждите върли майчици
раздават ли му за душа?
Дали го, мамо, жалеят?
Дали го, мамо, болеят?"
- Не го жалеят, болеят,
ни му за душа раздават!
- Азе ща, мамо, да ида
на чужди, мамо, мемлекет -
устата ще те заболят
от пътниците питане;
очите ще те заболят
от друмищата гледане!
Па стана Стоян, отиде
на чужда крайна далечна,
зад тиха-бяла Дунава,
зад Бяло море и Черно.
Майка му го е чакала,
чакала, жално плакала
тъкмо ми девет години -
по друмища е гледала
и пътниците питала:
- Пътници кално-друмници,
не видяхте ли накъде
моего сина Стояна?
- Не сме го, бабо, видели,
по-подир идат жерави -
те са го, може, видели.
Ето че идат жерави,
тя и жерави питаше:
- Жерави, сиви жерави,
като високо фъркате
и нашироко гледате,
не видяхте ли, жерави,
моего сина Стояна?
- Майко ле, стара старейко,
та видяхме го, видяхме,
ала е много далеко
зад тиха-бяла Дунава,
накрай морето лежеше,
лежеше, душа береше -
морски му пясък постеля,
морски му камък възглаве;
черен го гарван чакаше,
в уста му вода носеше.
Да му душата излезе,
да му очите изкълве!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.