39. НИКОЛА СЪДИ БАЩА СИ

Родна китка

Де се е чуло, видело,
син баща на съд да кара,
като Никола баща си!
Да било барем за нещо,
ями за нищо й никакво -
щото му буди булчето
сутрина рано да става.
Хвана Никола баща си,
назад му ръце завърза
и го на конче покачи.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настале поле широко;
сред поле дърво високо
и под дървото кладенец.
Николу баща думаше:
- Синко Никола, Никола,
я ми ръката отвържи,
ръката, синко, дясната,
че днес е света неделя,
лицето да си омия,
та кръстом да се прекръстя
и Богу да се помоля.
Никола дясна отвърза,
а лява още пристегна.
Баща му люто кълнеше:
- Никола, синко Никола,
да даде Господ, Никола
като се върнеш у дома,
жена си камък да свариш,
деца си - дребни камъни!
О камък да се удариш,
та да се, синко, невидиш!
Бащина клетва най-стига!
Вървели, що са вървели,
съдили, що се съдили,
съдили и отсъдили -
Никола конче да язди,
баща му пеша да върви!
Като се назад върнали -
Николу булка - бял камък,
деца му - дребни камъни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.