38. РАДА И СТОЯН

Родна китка

Седела Рада в градина
и вила венец от невен,
па на венеца думала:
венче ле, невен-венче ле,
няма далеко да идеш -
до Стоянови дворове!
А Стоян стоял та слушал,
та па на Рада говори:
- Радо ле, мома хубава,
хич да се, Радо, не надаш,
на Доброселски ергени -
не ще те мама и тате,
че ти си бедно сираче,
а пък баща ми - джелепин -
сюрии овни береше,
та ги на Стамбол караше,
кара ги да ги продава;
със котел пари донася,
а със половник - грошове,
със шиник жълти жълтици!
Ради бе криво и жално,
па си Стояну думаше,
думаше люто кълнеше:
- Стояне, ти проклетниче,
дано ми дойдат, Стояне,
джелепе от Конярево,
а ти да ходиш, Стояне,
без девет села сто села,
без един града сто града
и да не найдеш девойка!
Па да си дойдеш, Стояне,
у село у Конярево,
та там девойка да найдеш
и тя да не ти й прилика!
Със челяд да се зародиш,
имане да си изядеш,
та па при мене да дойдеш
за заем да ме помолиш
да си дечица изхраниш!
Що го е Рада проклела,
се го Стояна стигнало -
дойдоха Рада да искат
джелепе от Конярево,
а Стоян ходи, изходи
без девет села сто села,
без един града сто града -
се ходи и се обиде,
ала девойка не найде!
Най-назад Стоян отиде,
у село, у Конярево,
там си девойка намери,
яла не бе му прилика.
Па си се Стоян ожени,
и се със челяд зароди.
Дойдоха гладни години,
Стоян си имот изяде -
няма си Стоян имане
дребна си челяд да храни,
па си при Рада отиде
и си на Рада говори:
- Радо ле, моме хубава,
я да ми нещо заемеш
дечица да си изхраня!
И Рада си го послуша,
та му е заем заела,
тъй си дечица изхранил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.