37. РУСЕЛЕНА

Родна китка

Руселена майка плела,
ситно плела, люто клела:
- Да би дал Бог, Руселено,
да не скинеш руса леса
ни по вятър, ни по слънце,
ни по ясна месечина;
турци леса да ти скинат,
българи да я окайват,
цигани да я разплитат -
да си шибат конете!
Руселени дожалело,
па станала та бегала,
отишла е на край Дунав
и със Дунав говореше:
- Дунаве ле, тиха водо,
прибираш ли ми грехове -
от майчини ми ядове,
от бащини ми жалбове,
от братови ми прекорци,
от снахини ми надумци,
от дружкини ми подсмивци!
Тихи Дунав отговаря:
- На много съм грехи сбирал
и на тебе ще ги сбера!
Нито слуша Руселена -
току рипна, та у Дунав,
с коса Дунав заприщила
и на Дунав говореше:
- Дунаве ле, тиха водо,
кердосай ме, бели Дунав,
да ме турчин не кердоса,
майка у грех да не тура,
и майка ми и баща ми,
и 'си мои род-роднини.
Сбирайте се мрени риби,
изгризете бяло лице,
бяло лице кат' ябълка;
изпийте ми черни очи -
кат' две бистри кладенчета;
опасете тънки вежди -
като ситна детелина!
Отвъд Дунав мензилджии,
мензилджии, хаберджии;
нещо им се подочуло -
кат че мома в Дунав пее;
па си думат и говорят:
- Я запрете врани коне
и подайте криви куки
да ги фърлим у бял Дунав,
да извадим мрена риба!
Позапреха врани коне,
зимаха си криви куки,
фърлиха ги у бял Дунав.
Не излезе мрена риба,
а излезе Руселена,
Руселена малка мома;
както майка я проклела,
така сичко я стигнало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.