36. ДЮЛБЕР ДАМЯНКА

Родна китка

Има майка девет мили щерки
а десета - дюлбер Дамянка;
жална била за мъжко детенце,
та си зела пусто хранениче,
люляла го дюлбер Дамянка;
разрева се пусто хранениче -
хем го люля дюлбер Дамянка,
хем го люля, хем го люто кълне:
- Нани, нани, пусто хранениче,
нани, нани, да би не станало!
Да си харно, дома би останало,
да си жално, майка би имало!
Дочула я нейна стара майка,
дочула я и люто проклела:
- Мила щерко, дюлбер Дамянко,
била жива, голема порасла!
Била жива, та се оженила!
Па да идеш у богата къща,
там да найдеш овци на сюрии,
там да найдеш кози на сюрии,
но от сърце рожбица да нямаш!
Па да идеш на край Бяло море
и да чакаш камик да продума,
сухо дърво филиз да покара,
бяла върба черен грозд да роди,
мрена риба песен да запее -
чак тогава рожба да добиеш!
Стигнала я тая люта клетва -
жива била дюлбер Дамянка,
порасла е, па се оженила,
отишла е у богата къща,
намерила овци на сюрии,
намерила кози на сюрии,
но от сърце рожбица нямала,
ни в година, ни след девет годин.
Па си дума нейно първо либе:
- Я иди си, дюлбер Дамянке,
ти не можеш люба да ми бъдеш,
ето вече девета година
ти си нямаш от сърце рождене!
Разплака се дюлбер Дамянка,
па отиде на край Бяло море
и си пита млади гемиджии:
- Гемиджии, братия да ми сте,
кажете ми, що ще да ви питам -
кат ходите по море широко,
чули ли сте камик да продума,
сухо дърво филиз да покара,
бяла върба черен грозд да роди,
мрена риба песен да запее?
Отговарят млади гемиджии:
- Не сме чули, дюлбер Дамянко,
не сме чули камик да продума,
сухо дърво филиз да покара,
бяла върба черен грозд да роди,
нито мрена песен да запее.
Току щом са това издумали,
даде Господ, та камик продума,
сухо дърво филиз покарало,
бяла върба черен грозд родила,
мрена риба песен запеала,
даде Господ - дюлбер Дамянка
е станала трудна и теготна,
та отиде весела дома си
и добила от сърце си рожба,
мъжко чедо - майчина растуха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.